Фед намали лихвите, но следващият ход е обвит в несигурност

Както се очакваше, на 17 септември Федералният резерв на САЩ намали основния лихвен процент с четвърт процентен пункт. Централните банкери бяха сигнализирали за тази стъпка предварително, а председателят Джером Пауъл обясни достатъчно добре мотивите за това. За съжаление, бъдещото развитие на паричната политика е всичко друго, но не и ясно – и финансовата институция не може да направи много по този въпрос, пише Bloomberg.

Федералният резерв се затруднява от настъпваща стагфлация: инфлация над целта от 2%, съчетана със стагнация на пазара на труда. Той разполага само с един инструмент – основния лихвен процент – и не може да постигне двойния си ангажимент за стабилни цени и максимална заетост, ако тези цели се движат в противоположни посоки. В момента те се движат именно в противоположни посоки благодарение на политиката на Белия дом: репресивните мерки срещу имиграцията предизвикаха шок на пазара на труда, а митата влошиха перспективите за инфлацията.

Както обясни Пауъл, балансът на рисковете се е променил. Наемането на служители е спаднало, но досега това не се е отразило значително на безработицата, защото предлагането на работна ръка също е намаляло. Охлаждането на търсенето на трудовия пазар прави едно малко понижение на лихвите разумно. Но както отбеляза Пауъл, не е възможно да се знае дали ще са необходими по-нататъшни съкращения. Обобщението на икономическите прогнози на централната банка, така нареченият „точкови график”, сочи за още две понижения с 25 базисни пункта през тази година, но председателят все пак подчертава, че паричният орган няма фиксиран план за действие.

Това е добре: в условията на настоящата несигурност, всеки такъв график би бил по-скоро лош, а дори не само безполезен.

Окуражаващо е и това, че Фед е критикуван както от ястребите*, така и от гълъбите по отношение на инфлацията. Ястребите отбелязват, че централните банкери сега очакват малко по-бърза инфлация през следващата година (2,6%, спрямо 2,4%) и малко по-ниска безработица (4,4%, а не 4,5%), след което питат защо е било необходимо намаляване на лихвите. Гълъбите настояват, че дългосрочните инфлационни очаквания остават стабилни и че паузата в наемането на работна ръка, която ще доведе до увеличаване на безработицата, ако не се предприемат мерки, изисква по-смели действия.

Ястребите са прави, че митата ще доведат до по-високи цени. Но ако това доведе до временно, а не до трайно ускоряване на инфлацията, по-рестриктивната парична политика е погрешен отговор, особено ако пазарът на труда отслабва. От своя страна, гълъбите пренебрегват риска, че по-агресивното облекчаване може да доведе до по-бърза очаквана инфлация в краткосрочен план. Отново, за централната банка това е ситуация без изход: при настоящите условия тя не може да осигури едновременно максимална заетост и стабилни цени; може само да се надява да управлява рисковете.

Предизвикателствата пред нейната независимост затрудняват това. Стивън Миран, служител от Белия дом, който наскоро бе назначен от президента Доналд Тръмп в борда на Фед, при последното решение изрази несъгласие, гласувайки за намаление с 50 базисни пункта. Двама други, назначени от държавния глава - Мишел Боуман и Кристофър Уолър - се присъединиха към Пауъл и останалите в подкрепа на по-малкото понижение. Тази демонстрация на единство беше забележителна, но е малко вероятно да продължи. Извън решението от този месец, мненията за това какво би било „подходящо“ са много разнообразни.

За момента това може да е полезно, защото инвеститорите ще са по-малко склонни да бъркат точковия график с план. Но всяка такава полза ще бъде значително надмината, ако Федералният резерв, все повече възприеман като вътрешно разделен и подложен на неоправдано политическо влияние, започне да се разглежда като вече неангажиран с целта си за 2% инфлация. Засега доверието към него в това отношение остава непокътнато. Ако това се промени, последствията ще направят настоящите му трудности да изглеждат незначителни.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.