Технологична еволюция под лупа: Как се развива финансовият сектор

Как Европейския регламент относно криптоактивите (MiCA) променя регулационната среда за компаниите от сектора; как дигиталните интерфейси влияят на масовото приемане и доверието; какво се случва при финтех услугите за необслужваните от банките сегменти. Тези и други теми обсъдиха участниците в панела „Финтех и крипто – регулации и нови хоризонти“, част от събитието Banking Today на Investor Media Group.

Значението на регулациите в криптосектора

През последната година България направи значителни стъпки в подготовката за влизането в сила на Европейския регламент относно криптоактивите (MiCA) в Европейския съюз (ЕС). В рамките на този процес Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ) са разпределили ясно своите функции по отношение на новите регулации.

Според Драгослава Хинкова, началник отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа, издатели на криптоактиви и дружества със специална инвестиционна цел“ в КФН, секторът на криптоактивите като цяло е готов за новите изисквания благодарение приетия миналото лято местен Закон за пазарите на криптоактиви (ЗПКА) и ясното регулаторно разпределение.

„Мисля, че секторът като цяло е готов за MiCA“, посочи Хинкова.

Въпреки че преходният период ще приключи през юли тази година, много дружества вече са започнали да се адаптират към новите стандарти, добавя тя.

Драгослава Хинкова, Началник отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа, издатели на криптоактиви и дружества със специална инвестиционна цел“, КФН. Снимка: Investor

В момента няма наложени санкции или принудителни административни мерки, свързани с MiCА. Въпреки това, КФН е получила сигнали за нередности, включително за дружества, които предлагат услуги за криптоактиви без необходимия лиценз. Има и случаи на дружества-фантоми, които крадат фирмената идентичност на лицензирани дружества и предлагат измамни услуги, обещавайки висока доходност, посочва Хинкова.

Тя подчертава важността на комуникацията с компетентните органи на другите страни членки на ЕС за справяне с тези проблеми. Сигналите се препращат към правоохранителните органи в България – МВР и ДАНС.

Хинкова подчерта, че на страницата на КФН има секция за компании с фокус върху криптоактиви, където е наличен списък с лицензираните дружества. Това помага на инвеститорите да се ориентират и да избягват нелицензирани оператори.

За да се възползва максимално от предимствата на MiCA, България трябва да продължи да спазва стриктно правилата, категорична е Хинкова. КФН има опит в лицензирането и добре подготвен персонал, който е готов да отговаря за нормативното съответствие.

Хинкова изтъкна, че няма затруднения с комуникацията между органите и спазването на регламента.

По думите ѝ регулациите в рамкит ена MiCA са много строги и поставят високи изисквания към доставчиците на криптоактиви. Ръководителите на основните звена в тези дружества трябва да отговарят на определени критерии, включително да имат специфично образование и да отделят достатъчно време на мениджмънта.

България се позиционира като проактивен участник в процеса на въвеждане на новите крипторегулации в ЕС, което ще спомогне за създаването на по-стабилен и прозрачен пазар на криптоактиви в страната, заключва Хинкова.

Темата коментира и Анна Тодорова, главен експерт в дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност – инвестиционни посредници и доставчици на услуги за криптоактиви“ в КФН.

По думите ѝ преходът на криптосектора към пълна регулация в рамките на европейския регламент MiCA се оказва предизвикателство за голяма част от пазарните участници у нас.

КФН отчита „много заявления“, подадени от дружества, желаещи да оперират на този пазар. Реалността обаче показва, че „само малка част от тях преминават процеса на валидация“, изтъква Тодорова.

Анна Тодорова, Главен експерт дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност – инвестиционни посредници и доставчици на услуги за криптоактиви“, КФН. Снимка: Investor

Тя подчертава, че КФН полага значителни усилия, за да разясни на сектора какво се очаква от него в процеса на лицензиране. Въпреки това данните показват, че все още много голяма част от дружествата нямат пълна готовност да подадат изрядни заявления.

„Преходът на тези компании към регулация е труден, както е труден и за осъзнаване от самите дружества“, отбелязва Тодорова.

Главният експерт отправи и конкретен съвет към мениджмънта на компаниите. „Те трябва да разберат, че приложимият делегиран регламент е изключително подробен и е абсолютно задължително да бъде представена изчерпателна информация по всяка една точка от него“, изтъква Тодорова.

Пропуските в документацията водят до забавяне или отхвърляне на заявленията, добавя тя.

По отношение на строгостта на новите правила Тодорова бе категорична, че се следва принципът: „За сходен риск – сходна регулация“.

„Всички дружества, които искат да оперират в този сектор, ще трябва да развият една култура на съответствие, което отнема известно време“, заключва Тодорова, очертавайки необходимостта от фундаментална промяна в начина на работа на криптопредприятията в регулирана среда.

Ролята на дигитализацията

За съвременния бизнес дигитализацията отдавна е престанала да бъде просто въпрос на избор или модерна тенденция. Според Ване Арсов, дивизионен директор „Бизнес развитие“ в „Изи Асет Мениджмънт“ АД („Изи Кредит“), част от MFG, тя е станала фундаментална необходимост.

„Да избираме дали да се дигитализираме е все едно да избираме дали да останем на пазара или не“, категоричен е Арсов.

Той подчертава, че пазарната конюнктура се е изменила драстично, най-вече заради навлизането на нови поколения потребители. Те са свикнали с различен подход – да пазаруват и да ползват услуги дигитално, по всяко време и от всяко място.

В отговор на тези промени „Изи Кредит“ е прегърнала дигитализацията като възможност за мащабно оптимизиране. „Видяхме това като шанс да доразвием вътрешните си процеси и да подобрим работата на търговската структура. Дигитализацията ни позволява да подобрим процеси, останали непроменени с години, както и значително да ги ускорим“, обяснява Арсов.

Ване Арсов, Дивизионен директор „Бизнес развитие“, Изи Асет Мениджмънт АД (Изи Кредит), част от MFGДивизионен директор „Бизнес развитие“, Изи Асет Мениджмънт АД (Изи Кредит), част от MFG. Снимка: Investor

Намирането на баланс между иновации и оперативна ефективност обаче е голямо предизвикателство. Арсов отбелязва, че „средностатистическият клиент на практика не съществува“, тъй като профилите на потребителите са изключително различни. Разнородните нужди изискват и различни подходи, категоричен е той.

Поради тази причина компанията не е предприела пълна дигитализация. Вместо това, от изцяло офлайн модел, тя е преминала към хибриден модел на работа. Целта е да се покрият качествено нуждите на всички потребители – както на по-младите, които предпочитат дигиталния път, така и на по-възрастните, които държат на традиционния контакт, подчертава Арсов.

Споделяйки опита си, той извежда няколко ключови урока за успешното внедряване на иновации.

„Строгото спазване на процедурите във времето ни дава възможност в момента да имаме 100% автоматизация в оценката на кредитния риск“, разкрива Арсов.

Според него чистите и структурирани данни са разковничето за добри резултати и за пълното изключване на човешкия фактор в този критичен процес.

Междувременно, успехът на вътрешното приложение се дължи на това, че самите ползватели (служителите) са били въвлечени в процеса.

„Успяхме да ги убедим да видят плюсовете на този инструмент. Те самите прегърнаха идеята и благодарение на това постигнахме такъв успех“, посочва Арсов.

Според него най-голямата сила на дигитализацията е в двустранната добавена стойност. От една страна, за потребителите се създава по-удобна и лесна за ползване услуга. От друга страна, вътрешната дигитализация подобрява самите бизнес процеси и крайния продукт.

Арсов подчертава, че дигитализацията не е еднократен акт, а процес, който продължава успоредно с развитието на бизнеса. Извън подобрената ефективност и клиентско преживяване, тя носи и сериозни екологични ползи.

„В момента, благодарение на дигитализацията, спестяваме около 400 000 листа хартия на месец“, заключава Арсов.

Платформите на бъдещето

Предизвикателствата пред изграждането на модерни технологични платформи във финансовия сектор не са нови, но основните принципи за тяхното решаване остават непроменени във времето. Това мнение изрази Любомир Овчаров, старши вицепрезидент „Продажби“ за регион Балкани в глобалната IT консултантска компания Adastra.

По думите му, това, което не се е променило, е фундаменталната нужда от унифицирана платформа, която да обединява различни дейности и да е проектирана така, че да посреща строгите регулации в силно регулирания банков сектор.

Овчаров поставя специален акцент върху качеството на данните, подчертавайки, че и в тази сфера регулациите са изключително силни. „Много е важно да се обърне внимание как се управляват данните и тяхното качество“, категоричен е той.

В контекста на дигитализацията, представителят на Adastra отбелязва, че тя е невъзможна без облачните услуги. Въпреки това, регулаторните изисквания често не позволяват пълен износ на информация в облак, особено когато става въпрос за чувствителни данни, които обикновено трябва да останат в държавата на произход.

Любомир Овчаров, Старши вицепрезидент Продажби регион Балкани, Adastra. Снимка: Investor

Решението, според Овчаров, се крие в изграждането на гъвкави системи на базата на хибриден модел. Той позволява на институциите да покриват регулациите, като същевременно съхраняват и обработват данните ефективно.

Експертът отчете сериозна промяна в нагласите – ако преди темата „облак“ и изнасянето на данни там е била табу, сега основните предизвикателства са регулаторни. Въпреки гъвкавостта, която облачните системи предлагат, инвестицията в миграция на данни или самото им използване може „много бързо да набъбне“. Поради тази причина много финансови компании вече обособяват специализирани отдели, които да управляват тези разходи, изтъква Овчаров.

По отношение на горещата тема за изкуствения интелект (AI) Овчаров е категоричен: „Не може да го заобиколим. Това е бъдещето. Ако се внедри по правилния начин, ползите ще са големи“.

За финансовите институции обаче широкото внедряване на AI трябва да бъде предшествано от създаването на ясни и определени политики. Овчаров очерта нуждата от централизирани AI платформи за управление в рамките на организациите.

„Това трябва да е унифицирана платформа, която още от самото създаване прилага мерки за контрол и наблюдение на данните, които се използват, за да се гарантира сигурността“, изтъква той.

Генерален партньор на Banking Today: Пощенска банка

Основен партньор: Обединена българска банка, MFG, Българо-американска кредитна банка

Партньор: Adastra, Axiomy, Фонд на фондовете

С подкрепата на: Devin, HitMax, shopgladen.bg, MANCHINI, Angel’s Estate, DIKA, White Bite Catering

Институционални партньори: Асоциация на банките в България, Българска финтех асоциация, Комисия за финансов надзор, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българо-испанска търговска камара

Медийни партньори на Banking Today 2026 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, “БанкерЪ”, Dir.bg и See News