ЦИЕ запазва перспективите си за растеж въпреки фискалните и геополитическите предизвикателства

Централна и Източна Европа (ЦИЕ) остава един от най-устойчивите региони на растеж в Европа. Икономическата активност продължава да бъде подкрепяна от вътрешното търсене, инвестициите от ЕС и намаляващите рискове, свързани с енергийните доставки. Въпреки това правителствата в региона остават изправени пред предизвикателствата на фискалната консолидация и инфлационния натиск. Това са част от основните изводи в най-новия тримесечен анализ на The Investment Institute на УниКредит, представен по време на медиен брифинг.

Докладът посочва, че очакванията са растежът на БВП в повечето икономики от ЦИЕ да остане в диапазона 2–3% през 2026 г., подкрепен основно от потреблението на домакинствата и по-силното усвояване на средства от ЕС. Повторното отваряне на Ормузкия проток намали един от основните низходящи рискове пред регионалната перспектива, като отслаби опасенията за прекъсвания в енергийните доставки и за допълнителен инфлационен натиск. Въпреки това ситуацията в Близкия изток продължава да бъде източник на несигурност. В същото време се очаква фискалните стимули и разходите за отбрана в Германия да дадат допълнителен тласък на регионалния износ от 2027 г. нататък.

„Централна и Източна Европа продължава да демонстрира забележителна устойчивост. Въпреки фискалната адаптация, геополитическата несигурност и структурните предизвикателства в производствения сектор, вътрешното търсене остава силен двигател на растежа. Регионът навлиза във фаза, в която страните, способни да съчетаят фискална консолидация с инвестиции и реформи за повишаване на конкурентоспособността, ще бъдат най-добре позиционирани да привличат капитал и да поддържат дългосрочен растеж. В перспектива по-силното усвояване на средства от ЕС и подобряването на външното търсене би трябвало да подкрепят по-широко ускоряване на растежа в региона от 2027 г. нататък“, коментира Мауро Джорджо Марано, старши макроикономист за ЦИЕ в UniCredit.

Различни перспективи в отделните страни от региона

Въпреки че общата картина остава положителна, докладът откроява съществени различия между отделните държави с очаквания:

• България да отчете растеж от 2,9% през 2026 г.;
• Полша да остане сред най-силно представящите се икономики, с ръст на БВП от 3,0% както през 2026 г., така и през 2027 г., подкрепен от устойчивото вътрешно търсене;
• Сърбия да ускори растежа си до 2,9% през 2026 г. и 3,5% през 2027 г.'
• Възстановяването на Унгария да остане по-постепенно, с растеж от 1,3% през 2026 г., преди да се ускори до 2,5% през 2027 г. с възстановяването на инвестициите;
• Румъния и Словакия вероятно ще се представят по-слабо в краткосрочен план, тъй като фискалната консолидация ще оказва натиск върху икономическата активност. За Румъния се прогнозира ръст на БВП от 0,2% през 2026 г., преди възстановяване до 2,3% през 2027 г.

Инфлацията постепенно се връща към целевите равнища

Инфлацията остава едно от основните предизвикателства пред региона. Базови ефекти, повишения на данъци и шокове при цените на енергоизточниците водят до по-висока инфлация в различни държави. Очаква се обаче по-ниските цени на енергоизточниците да подобрят значително перспективите.

До края на 2027 г. УниКредит очаква инфлацията в икономиките от ЦИЕ извън еврозоната да се върне в рамките на целевите диапазони на централните банки.

Прогнозите по държави включват:

• Румъния: Инфлацията може да започне да се понижава рязко още от средата на 2026 г., след като ефектът от шока при цените на енергията отслабне, а слабото потребителско търсене допълнително ограничи инфлацията през втората половина на 2027 г.
• Полша: След временно повишение инфлацията може да се върне близо до 3,5% до края на годината, като през 2027 г. е вероятно допълнително забавяне към целта от 2,5%.
• Унгария: По-ниските от очакваното инфлационни данни и отслабването на натиска от цените на енергията и храните предполагат, че инфлацията може да се забави към целта от 3% след временен пик в началото на 2027 г.
• Чехия: Очаква се инфлацията да се стабилизира близо до 2,8% до края на 2027 г.

Очаква се паричната политика да отрази очакваното отслабване на инфлационния натиск след временния ефект от шока при цените на енергията. Централната банка на Унгария вероятно ще продължи да понижава лихвените проценти през 2026 г., докато централните банки в Полша, Румъния и Сърбия се очаква да изчакат до втората половина на 2027 г., преди да започнат умерени цикли на облекчаване. В Чехия през 2027 г. централната банка вероятно ще върне назад повишението на лихвените проценти от 2026 г.

„Постепенното подобряване на инфлационните перспективи създава по-благоприятна среда за финансовите пазари, валутите и инвестиционните решения. Въпреки че темпът на парично облекчаване ще се различава в отделните държави, компаниите и инвеститорите би трябвало да се възползват от по-голяма макроикономическа стабилност и понижаваща се инфлация в средносрочен план“, коментира Естер Гаргян, валутен стратег за ЦИЕ в УниКредит.

Фискалната консолидация остава водеща тема

Правителствата в региона продължават да са изправени пред трудната задача да намаляват бюджетните дефицити, като същевременно запазват подкрепата за икономическия растеж.

Високите разходи за енергийна подкрепа и отбрана се очаква да задържат фискалните дефицити на повишени равнища през 2026 г., преди да започне постепенно стабилизиране през 2027 г. Политическите цикли в Полша, Румъния и Словакия биха могли да забавят фискалната консолидация. В Унгария дефицитът ще остане висок през 2026 г., но се очаква фискалната консолидация да започне още през втората половина на годината. Нови шокове при цените на енергията или по-слаб растеж биха увеличили риска от натиск върху суверенните рейтинги на страните с по-високи дефицити.

Какво означава това за бизнеса

За компаниите, които оперират в Централна и Източна Европа, перспективата сочи към продължаващи възможности въпреки запазващата се несигурност.

По-силното потребление на домакинствата би трябвало да продължи да подкрепя секторите, свързани с търговията на дребно, потребителските стоки и услугите, докато подобреното усвояване на средства от ЕС се очаква да поддържа активността в инфраструктурата и инвестициите. Производствените компании би трябвало да се възползват от по-силното търсене от Германия в средносрочен план, въпреки че конкурентоспособността, преструктурирането в автомобилния сектор и устойчивият недостиг на работна сила остават структурни предизвикателства.

Какво означава това за домакинствата

За домакинствата устойчивата заетост, положителната динамика на заплатите и забавянето на инфлацията би трябвало постепенно да подобрят покупателната способност в голяма част от региона. С приближаването на инфлацията към целевите равнища на централните банки и очакваното постепенно понижаване на лихвените проценти, условията за финансиране при ипотечните и потребителските кредити също се очаква да се подобрят, макар че времето и темпът на тази промяна ще се различават значително в отделните държави.