Хотелският бизнес в България до юни - свити маржове и песимистични очаквания

Хотелският бизнес в България изпраща първата половина на годината с по-слаба заетост, по-ниски приходи, нарастващи разходи и видимо влошени очаквания. Това сочат резултатите от традиционното национално допитване до мениджъри и собственици на хотели, което Хотелският форум (HTIF) и Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) организираха в края на юни и началото на юли.

Ако преди една година оценките на хотелиерите бяха сравнително балансирани, през 2026 г. над 70% от тях са категорични, че бизнес климатът се е влошил спрямо същия период на миналата година.

Данните показват сектор, който едновременно се сблъсква с отслабващо търсене, ръст на почти всички ключови разходи и все по-ограничена възможност да прехвърля този натиск към крайната цена. На този фон въпросът е каква част от хотелския бизнес ще успее да запази рентабилност, качество и капацитет за реинвестиции.

Заетостта спада, цените достигат таван

Заетостта през първото полугодие на 2026 г. е един от най-тревожните индикатори. Близо две трети от респондентите отчитат средна заетост под 50%. Още по-тревожно е, че над половината от участниците през 2026 г. съобщават за спад в заетостта спрямо предходната година, като при една четвърт от тях понижението е над 20%.

През първото полугодие на 2026 г. средната цена на нощувка при половината от хотелите в страната е била между 50 и 100 евро на вечер, а при около една четвърт – под 50 евро. 20% от хотелите са работили в диапазона 100-200 евро на вечер, а незначителна част от тях – над тези нива.  

В рамките на първите шест месеца малко над половината от хотелите са повишили цените на нощувките с до 10%, при около една пета те са били без промяна, а 10% съобщават, че дори са ги намалили. Показателни са очакванията за втората половина на 2026 г. Въпреки нарастващите разходи две трети от участниците не предвиждат никакво увеличение на цените, а само около една четвърт планират ръст до 10%.

Рентабилността попада под двойна преса

Над половината от хотелите съобщават за различни нива на спад в приходите спрямо първото полугодие на 2025 г. Една трета от тях са постигнали някакъв ръст, а при 12% приходите са без промяна спрямо същия период на миналата година. При малко под половината от хотелите очакванията за втората половина на годината са за умерен ръст, а 40% очакват различни нива на спад. За сравнение, при миналогодишното допитване, песимистичните очаквания са били значително по-ограничени – едва 10% от респондентите са очаквали някакъв спад на приходите през втората половина на годината, докато ръст са залагали над половината от тях.

При оперативните разходи картината също изглежда мрачна. Мнозинството от респондентите (40%) съобщават за над 20% скок на разходите за една година, а при една трета той е между 10 и 20%. И ако през същия период на миналата година основен фактор за нарастващите разходи са били възнагражденията на персонала, то през тази година това е инфлацията, движена от ръста на цените на стоки и услуги (включително храни и напитки).

Половината от хотелите в страната отчитат влошаване на рентабилността, а при една трета тя остава без промяна спрямо същия период на миналата година. 

Инфлацията измества кадровата криза като водещо предизвикателство

Без изненада, на въпроса „Кои са най-сериозните предизвикателства пред Вашия бизнес днес?“, мнозинството от респондентите посочват растящата инфлация и ръстът на цените. На второ място се нарежда спадът на туристите и едва на трето място попада водещото през последните години предизвикателство – недостигът на персонал.

Когато става дума за кадри, любопитен извод от изследването е, че една трета от хотелите всъщност нямат проблем със запълването на щатните си позиции и декларират, че не страдат от недостиг на персонал. 40% от респондентите докладват за до 5% незаети щатни позиции, а при една четвърт от хотелите вече може да се говори за реална криза, със средно над 10% незаети щатове през първото полугодие.

Според хотелиерите решения на липсата на кадри в бранша могат да се търсят в посока внос на работници от чужбина (58%), ангажиране на студенти и ученици от горните класове със стажове и други програми за заетост (56%) и повишение на заплатите, така че да станат конкурентни на други сектори (47%).

Зависимост от ограничен кръг чужди пазари, оптимизъм за нови инвестиции

Профилът на чуждестранните пазари през първата половина на тази година отчита, че номер едно продължава да бъде Румъния (60%), която генерира три пъти повече туристи от следващите я Великобритания (21%), Полша (21%), Турция (21%), Гърция (19%), Германия (19%), Израел (18%), Чехия (16%) и други.

Изненадващо, но трудният пазар не се отразява на намеренията за инвестиции в нови хотели и капиталовите разходи. Ако през миналата година 41% от хотелиерите са посочили, че предвиждат някакъв по-сериозен ремонт на хотела, през тази година процентът се запазва почти същият – 40%. Що се отнася до намеренията за инвестиции в нови хотели, при 20% изявили такива намерения през миналата година, през 2026 г. процентът нараства, макар и незначително – 21%.

В традиционното национално допитване за бизнес климата в средата на годината участват мениджъри и собственици на около 8% от хотелската база в страната, която отговаря на условието да бъде разпределена в места за настаняване с над 15 стаи – за да бъдат изключени къщите за гости и ваканционните апартаменти. С по 28% в допитването са представени градските и морските хотели. Следват спа и уелнес хотелите (23%), планинските (9%), както и хотелите до археологически и природни забележителности (5%). 

Над две трети от анкетираните са собственици и мениджъри на целогодишни хотели, малко над една четвърт са сезонни, а останалите ръководят хотелски групи с разнообразно портфолио хотели. Почти половината представени хотели са четиризвездни, над една четвърт са тризвездните, а с 14% са представени петзвездните хотели.

Разпределението по брой стаи отново показва, че най-разпространени в България са хотелите с до 100 стаи, които формират 60% от хотелската база. С една четвърт следват хотелите с между 100 и 200 стаи и с 16% като участие в допитването са представителите на големи хотели – над 200 стаи.