Населението на ЕС ще намалее с близо 12% до под 400 млн. души до края на века

Населението на Европейския съюз (ЕС) е достигнало своя исторически максимум – 450,6 млн. души. Очакванията са то да намалее до около 445 млн. души през 2050 г., а до края на века да достигне 398,8 млн. души. Това означава спад от приблизително 11,7% спрямо настоящото ниво – съпоставимо с броя на жителите в Европа през 70-те години на миналия век.

Това се посочва в третия доклад на Европейската комисия (ЕК) за демографската трансформация на ЕС, изготвен от Съвместния изследователски център (Joint Research Center, JRC). Документът анализира ефектите от демографските промени върху конкурентоспособността, иновациите, социалното сближаване и устойчивото развитие на Европа.

Според доклада застаряващото и намаляващо население на блока е едно от най-големите структурни предизвикателства, защото поставя под натиск пазара на труда, здравните системи и публичните финанси.

В същото време по-дългият живот и по-доброто здраве на европейците могат да се превърнат в двигател за нови икономически възможности, ако държавите предприемат навременни политики, посочва се в документа.

Всеки трети европеец ще бъде над 65 години до 2050 г.

Освен че намаляват, европейците и живеят все по-дълго. Средната продължителност на живота достига 81,5 години през 2024 г., а до 2100 г. се очаква жените средно да живеят над 90 години, а мъжете – над 86 години.

Дете, родено в ЕС през 2023 г., може да очаква да прекара средно 75,3 години в добро здраве без сериозни заболявания.

До 2050 г. близо една трета от европейците ще бъдат на възраст над 65 години в сравнение с около една пета от населението сега.

Недостигът на работна ръка ще се задълбочава

Демографските тенденции променят европейския трудов пазар. Намаляващият брой хора в трудоспособна възраст създава сериозен риск от задълбочаване на недостига на кадри в редица отрасли.

В доклада се посочва, че около 20% от хората в трудоспособна възраст остават извън пазара на труда, като разликата в заетостта между мъжете и жените достига около 10 процентни пункта. Приблизително 8 млн. млади европейци нито учат, нито работят, нито участват в програми за обучение.

В същото време се увеличава заетостта сред хората между 55 и 64 години – тенденция, която според Комисията трябва да бъде насърчавана заедно с по-активното участие на жените на пазара на труда, повишаването на квалификацията и използването на изкуствения интелект за подобряване на производителността.

ЕК смята, че повишаването на производителността и активирането на неизползвания човешки потенциал ще бъдат решаващи за поддържането на икономическия растеж и устойчивостта на публичните финанси.

Според доклада застаряването не трябва да се разглежда единствено като риск, тъй като т.нар. „икономика на дълголетието“ ще се превърне в двигател на растежа. Това е пазарът за продукти и услуги, насочени към по-възрастните потребители, който се очаква да стимулира инвестиции и иновации в здравеопазването, финансовите услуги, технологиите качеството на живот.

Разходите за здравеопазване и грижи ще нарастват

Застаряването на населението обаче увеличава значително натиска върху здравните и социалните системи.

Оценките на Комисията показват, че броят на хората, които ще се нуждаят от дългосрочни грижи, ще нарасне от около 36 млн. души сега до 48 млн. души през 2070 г. Броят на хората над 80 години ще се удвои, прогнозират от ЕК.

Това ще изисква допълнителни публични разходи и подобряване на ефективността на моделите за предоставяне на грижи.

Миграцията остава важен фактор за икономиката

Комисията обръща внимание и на продължаващия спад в раждаемостта, който ускорява свиването на работната сила. Според институцията квалифицираната миграция вече играе съществена роля за компенсиране на недостига на специалисти в ключови сектори на икономиката.

Привличането на таланти извън ЕС може да подкрепи иновациите и конкурентоспособността.

Брюксел подчертава обаче, че основният приоритет трябва да остане преквалификацията и повишаването на уменията на хората, които вече живеят и работят в страните от ЕС.

Европейските политики

Политиките на ЕК в подкрепа на страните членки са Европейският план за достъпни жилища, Стратегията за справедливост между поколенията, Стратегията за борба с бедността, инициативата "Съюз на уменията", Европейската стратегия за грижите, дългосрочната визия за развитието на селските райони и инициативата Harnessing Talent за региони с намаляващо население и недостиг на високообразовани кадри.

Комисията предлага също така демографските предизвикателства да намерят място сред основните приоритети в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г., както и да се отчитат при планирането на инвестициите.