Къде в Европа имотните данъци са най-високи и най-ниски?

Притежаването на жилище в Европа означава плащане на данък почти на всяка крачка – при покупката, при задържането му, при отдаването му под наем и продажбата му, пише Euronews.

На Стария континент притежаването на имот е съпътствано от множество данъци, които ни следват от момента, в който подпишем договора, до деня, в който продадем. Това се отнася както за случаите, когато имотът остава празен, така и когато носи наем.

Какви данъци ще платим, зависи до голяма степен от това къде купуваме. Данни на сайта Global Property Guide, който е проследил данъчното облагане на имотите в над 80 страни, показват, че жилищата се облагат с високи данъци на целия континент.

Има четири основни вида имотни данъци. Данъкът при покупка на жилище, който в някои страни се нарича гербов налог, годишен имотен данък, който се налага върху жилище въз основа на данъчна, пазарна или кадастрална стойност, данък върху доходите от наем и данък върху капиталовата печалба, налаган върху печалба от продажба.

Трудно е да се направи ясно подреждане. Всяка страна прилага собствен график, много от основните ставки се публикуват като диапазони вместо единично число, а стойността, върху която се налага всеки данък, не е една и съща навсякъде.

Но една страна излиза начело в почти всички класации.

Какъв данък се плаща върху приходите от наем в Европа?

За всеки, който купува жилище с цел отдаването му под наем, данъкът върху доходите от наем обърква най-много сметките и тук страните се различават най-силно.

Global Property Guide приема, че собственик, който не е местен жител, ще плати данък върху месечен наем на три ценови нива – 1500 евро, 6000 евро и 12 хил. евро.

При скромните 1500 евро на месец Дания е най-строга с данък от 42,11%, а Нидерландия и Финландия са малко след нея със съответно 36% и 30%. В България данъкът върху доходите от имоти на трите ценови нива е 10%.

В Кипър месечните приходи от наем в размер на 1500 евро се облагат с нулев данък, а в Люксембург данъкът е 2,94%.

При наем от 12 хил. евро на месец Белгия оглавява класацията с 47,27%, следвана от Дания с 43,22%, Германия и Гърция с по 41%.

В Италия данъкът върху доходите от наеми е 21%, независимо от размера на наема, в Португалия той е 28%, а в Нидерландия – 36%. Това излиза изгодно или е наказание в зависимост от наема.

Страните с най-стръмно изкачване са тези, които обвързват данъка върху доходите от наем с обикновения данък върху доходите. Австрия е добър пример за това. Там доходите от наем се облагат по същия прогресивен начин като заплатите – от нулев данък за доходи под 13 308 евро, до 55% за доходи над 1 млн. евро. В тези случаи имотният данък, който се усеща болезнено, е данък върху доходите под друга форма.

Данък върху прехвърлянето на собственост – колко струва да купим имот?

Белгия отново е начело от гледна точка на заплащани данъци при покупка на имот.

Купувачите може да платят данък до 12,5% от цената, малко над най-високата ставка от 12% във Великобритания, 10,4% в Нидерландия и 10% в Люксембург. В България данъкът е в размер на 3%.

Белгия определя данъка област по област. Ако човек купи жилище за 500 хил. евро в Брюксел или Валония, ще трябва да плати пълния размер на данъка от 12,5% или 62 500 евро.

Но Брюксел освобождава от данък първите 200 хил. евро от покупната цена за купувачи, които отговарят на определени критерии, като намалява данъка върху жилище за 500 хил. евро до 37 500 евро.

Валония предлага намалена ставка от 3% за определени купувачи, която понижава данъка до около 15 хил. евро. Купувачите, които отговарят на критериите за социално жилище от държавен орган във Валония, не плащат данък за регистрация, а властите във Фландрия прилагат собствени отделни ставки и облекчения.

В другия край на спектъра Естония и Чехия не налагат данъци върху покупките на жилища.

В Литва данъкът върху покупките възлиза на около 0,4%, или около 2000 евро върху жилище на цена от 500 хил. евро.

Кои европейски страни налагат най-високите годишни имотни данъци?

Дори едно жилище да е празно, то може да бъде обложено с имотни данъци. Страните облагат тези жилища по различен начин. Някои прилагат процент от пазарната стойност на дома, други – значително по-ниската кадастрална или данъчна оценка, които може да са остарели с десетилетия, а Великобритания изобщо не използва проценти, а вместо това класифицира жилищата в различни ценови категории.

Максималният имотен данък в Испания може да достигне 4,8% в някои общини, но се прилага към кадастралната, а не към пазарната стойност, поради което основният процент е значително по-малък.

Във Великобритания данъкът върху имот на цена от около 300 хил. евро обикновено е около 2000 до 3000 евро на година в зависимост от ценовата категория и местната власт.

Във Франция и Испания данъците обикновено достигат около 700 до 1800 евро, като те се основават на стойности за целите на данъчното облагане, които обикновено са много по-ниски от пазарните цени.

Собствениците на жилища в Кипър и Малта не плащат нищо, тъй като тези страни нямат годишен имотен данък. В България той е 0,45%.

Данък върху капиталовата печалба в Европа – разходи, когато продавате имот

Когато продадете имот на печалба, данъкът варира значително, като времето, в което сте били собственик на имота, често има по-голямо значение от самия данък.

Дания е най-строга тук, като облага печалбата с до 52,07%, след като тя бъде добавена към общите приходи. При печалба от 250 хил. евро, данъкът, който трябва да се плати, достига 130 хил. евро.

На обратния полюс е Малта, която не облага печалбата с данък, а вместо това прилага плосък данък от 12% върху продажната цена, като той намалява до 5%, ако не сте търговец на имоти и продадете в рамките на пет години.

В Германия не се предвижда данък върху капиталовата печалба, ако човекът е притежавал имота повече от десет години. Ако се раздели с него преди изтичането на срока, се прилага данъкът върху доходите плюс допълнителен данък солидарност.

Къде имотните данъци са най-тежки в Европа?

Ако се вземат предвид четирите данъка, Белгия е на челни позиции относно данъците върху покупката, държането и отдаването под наем на имот, само данъкът ѝ върху капиталовата печалба е по-нисък, като варира между 16,5% и 33%.

На обратния полюс са Кипър и Малта. Кипър не предвижда данък върху доходите от наем, а Малта оставя капиталовите печалби без облагане. И двете страни нямат годишни имотни данъци, което ги прави едни от най-благоприятните страни в Европа за собствениците на имоти от гледна точка на данъци.