ЕЦБ вероятно ще изчака до септември за последното повишение на лихвите

Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще направи пауза на следващото си заседание по паричната политика, за да оцени развитието на инфлацията, преди да пристъпи към последно повишение на лихвените проценти през септември, смятат икономисти.

Всички участници в анкета на Bloomberg прогнозират, че на заседанието следващия четвъртък няма да има промяна в разходите по заемите в еврозоната. Повечето от тях очакват през септември депозитната лихва да бъде повишена с още 0,25 процентни пункта до 2,5%, когато представителите на ЕЦБ ще разполагат с новите тримесечни макроикономически прогнози.

Според повечето икономисти именно това ще бъде нивото, на което ЕЦБ ще прекрати цикъла на затягане на паричната политика, след като войната на САЩ и Израел в Иран доведе до рязко поскъпване на петрола и предизвика най-силния инфлационен натиск от 2023 г. насам.

В съответствие със сигналите, идващи от самата централна банка, анализаторите не са категорични в прогнозите си предвид динамичната ситуация в Близкия изток, където през последния месец събитията преминаха от крехко примирие към подновени военни действия.

„Основният въпрос сега е дали подновеното напрежение между САЩ и Иран ще се окаже временно“, коментира Денис Шен, преподавател в Международното училище по мениджмънт към Техническия университет в Берлин. Според него, ако конфликтът остане ограничен, това ще подкрепи сценария за запазване на лихвените проценти без промяна. По-сериозни смущения обаче могат да възродят вторичните инфлационни ефекти и да окажат натиск върху ценовите очаквания.

В зависимост от политиката на останалите големи централни банки, евентуално повишение на лихвите през септември може окончателно да затвърди позицията на ЕЦБ като най-агресивната централна банка сред страните от Г-7. Миналия месец тя стана първата от тази група, която повиши лихвените проценти след избухването на войната в Иран.

Разсъжденията на членовете на Управителния съвет през следващата седмица ще зададат тона на очакванията на финансовите пазари преди дългата лятна пауза. Според Кристиан Тьодтман, икономист в Dekabank, основният акцент на заседанието в четвъртък ще бъде върху комуникацията.

„Шокът от предлагането постепенно се пренася в икономиката“, казва той. „ЕЦБ ще обясни, че следи ситуацията, счита се за добре подготвена и е готова да действа при необходимост.“

Засега няма доказателства, че динамиката на заплатите може допълнително да затвърди инфлационния натиск, заявиха тази седмица гуверньорът на Австрийската централна банка Мартин Кохер и членът на Изпълнителния борд на ЕЦБ Пиеро Чиполоне.

През юни инфлацията в еврозоната се забави с по-рязък от очаквания темп, включително и при внимателно наблюдавания показател за цените в сектора на услугите.

Въпреки това гуверньорът на Германската централна банка Йоахим Нагел настоя, че ЕЦБ ще запази „бдителната си позиция“. По думите му настоящото равнище на лихвените проценти е „подходящо“, но той добави, че Управителният съвет ще продължи да отчита всички релевантни икономически данни на бъдещите си заседания.

Според икономистите основният фактор, който ще определи дали през есента ще има ново повишение на лихвите, ще бъде развитието на войната в Иран и отражението ѝ върху доставките на петрол и природен газ.

„Не смятаме, че повишението през септември е предрешено“, посочва Крис Хеър, икономист в HSBC. „Ако се постигне напредък към мирно уреждане на конфликта и енергийните доставки се нормализират, ЕЦБ може в крайна сметка да избегне необходимостта от ново увеличение на лихвените проценти.“

Около 41% от анкетираните очакват централната банка още следващата седмица да даде поне известни насоки за бъдещата траектория на лихвените проценти през следващите месеци, въпреки че председателят Кристин Лагард наскоро отново заяви, че ЕЦБ ще избягва предварителни обещания относно бъдещата политика.

Според анализаторите рисковете пред базовите прогнози на ЕЦБ за икономическия растеж и инфлацията през тази година са насочени по-скоро надолу, докато в средносрочен план остават балансирани.

Едва 9% от анкетираните смятат, че има доказателства за разколебаване на дългосрочните ценови очаквания, а повечето не са особено обезпокоени от риска от т.нар. вторични инфлационни ефекти.

Подобна перспектива вече насочва вниманието към момента, в който ЕЦБ може да започне да понижава лихвените проценти. Средната прогноза в анкетата сочи първо намаление през септември 2027 г., макар че четирима икономисти, сред които и анализаторите на Bloomberg Economics, очакват това да се случи още през март 2027 г.