Димитър Събев: Голямо преувеличение е да се говори за 18 млрд. лв. дефицит

Тези 18 млрд. лв. заявка за отварящ се бюджетен дефицит са голямо преувеличение. Това каза Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН пред БНР.

Според него до такива оценки може да се стигне, ако всички разходи на общините бъдат отчетени и ако светът изпадне в невиждана от десетилетия криза.

„Обаче, ако се придържаме към това, което е пред нас като прогнози – то изобщо не говори за 18 млрд. дефицит“, каза той. Той тълкува сумата, коментирана по време на пресконференция на вицепремиера и служебен финансов министър Людмила Петкова през октомври като заявка, че „нещата могат да излязат от контрол, ако не внимаваме“.

„При всички случаи 18 млрд. дефицит няма, не се очертава. Българската държава не може да усвои 18 млрд. лв. дефицит. Министерството на финансите е в режим, в който се опитва да потуши огъня, който то само разпали, което ме навежда на мисълта, че хората, които говорят за финанси, икономика и бюджет, трябва да си мерят внимателно приказките“, каза Събев.

Той заяви, че в момента България има рекордно ниска безработица и стабилни, консервативни финансови позиции.

„Политическата нестабилност разклати малко традиционния ни консерватизъм в бюджета, но се надяваме, че нещата ще дойдат на мястото си“, каза още той.

„Това са реалностите – България не стои никак зле, България се развива“, подчерта икономистът.

Според него повишаването на максималния осигурителен доход на 4130 лв., коментирано като мярка около параметрите на бюджета за 2025 г., е трябвало да се случи по-рано.

„Самата идея на максималния осигурителен праг е елемент от регресивния подход и означава, че бедните трябва да плащат повече от богатите, като данъци и осигуровки. Аз направих изчисления. Става дума за около 350 лв. месечно по-висок осигурителен таван, примерно 100 лв. по-високи осигуровки, плащани 12 месеца от около 100 хил. – 130 хил. души. Тази мярка няма да донесе повече от 130 млн. лв. в бюджета. Тя няма да ни реши проблемите. Да, тя ще донесе една глътка въздух“, коментира Събев.

Според него увеличаването на акциза на тютюневите изделия е стъпка в правилната посока, защото по думите му България има икономически и здравен проблем с тютюнопушенето. Мярката включва акцизния календар, който предвижда плавно и постепенно увеличаване на акцизите за цигарите за 2025 и 2026 г., да бъде взет за една година.

„Това повишаване на акцизните ставки по мои изчисления на базата на иконометричен модел трудно ще доведат до повече от 75 млн. лв., дори ако отчетем нагреваемите тютюневи изделия, под 100 млн. лв. е моята оценка“, каза той. Според Събев планираното увеличаване на акциза за алкохола също ще донесе малко активни приходи в бюджета.

„Всеки допълнителен милион е ценен, но нека не очакваме чудеса“, посочи той.

По думите на икономиста трябва сериозна реформа в данъчната политика с идеята да въведем прогресивно облагане, да вдигнем корпоративния данък, да премахнем тавана върху осигурителните вноски.

„Ако не искаме да имаме дефицити, трябва да реформираме данъчната система така, че да събираме 5-6 млрд. лв. повече. Това е тежко, това е предизвикателство, но може да се направи“, каза той.

Относно шансовете на България да влезе в еврозоната, Събев посочи, че страната има своето място там. Въпросът е, дали моментът е точно сега най-подходящият, защото според негови анализи това ще коства развитие и прираст на БВП.

„Моят модел показа, че около 15% от БВП, в рамките на 15 години се губят, ако страната ни е в еврозоната. Това означава, че годишно ще растем с по-малко от процент. В българския случай може да стане обратното, да потекат инвестиции, нещата да се подобрят, но засега това са само хипотези“, каза още той.

„Смятам, че имаме да свършим домашна работа у нас, да подкрепим и стабилизираме икономическите сектори и да работим за конкурентоспособността към 2028 и 2030 г., за да сме пълноправен член на еврозоната, който влиза с нормално равнище. Сега нито политиката ни е в ред, нито институционалната структура, нито данъчна система. Българският бизнес няма гръбнак, нека поработим, да ограничаваме инфлацията и дефицита“, посочи Димитър Събев.