Кризата като възможност: Защо сега е моментът за започване на нов бизнес

Присъединяването на България в еврозоната е „изцяло положително" върху средата за бизнес финансиране в България – това беше единодушната оценка на участниците в третия панел „Банково и алтернативно финансиране за бизнеса, дигитализация и управление на риска“ на годишния форум Banking Today, организиран от Investor.bg. Според тях ползите трябва да се търсят в дългосрочен план, а не да се изчерпват с краткосрочните пазарни реакции от първите седмици след приемането.

„За инвеститорите, които гледат в дълъг хоризонт, като институционални инвеститори, като рискови инвеститори, които търсят хоризонт от 5 до 10 години, еврозоната е просто още една гаранция, че България стои стабилно на инвестиционната карта“, коментира Христо Стоянов, Мениджър „Връзки с институционални мандати, Скандинавски страни, Балтика и ЦИЕ“ в Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ).

Един от ключовите ефекти вече се усеща – нарастването на кредитния рейтинг на България, последвано от подобрение на рейтингите на финансовите институции и на редица компании. Това води до реално намаляване на усещането за риск сред чуждестранните инвеститори.

Христо Стоянов, ЕИФ. Снимка: Investor Media Group

Дори преди формалното приемане на еврото с увеличаването на рейтинга на държавата се случи реално намаляване на усещането за риск, коментира Николай Петров, кредитен специалист в департамент „Финансови институции“, Европейска инвестиционна банка (ЕИБ). Той добави, че банките вече имат достъп до повече инструменти и до Европейската централна банка чрез трансакции с големи европейски партньори.

Стартъп екосистема: силни нагласи, по-слаб капитал

Според последните флаш данни на Евробарометър България се нарежда на първо място в Европа по младежко предприемачество – предприемачеството е предпочитан начин за житейска реализация сред младите хора в страната, подчерта Стоянов. Същевременно рисковите инвестиции у нас на годишна база като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) са около една десета от средноевропейското ниво, сочат данните на Европейската асоциация на рисковите инвеститори (Invest Europe). „Колкото повече инвестиции наливаме на пазара, толкова по-добре“, добави той.

В глобалната класация за стартъп екосистеми Startup Blink България заема 41-во място през 2025 г. – с четири позиции по-назад спрямо предходната година. Турция ни е изпреварила в последното издание, докато Румъния, Гърция и Хърватия все още остават зад нас. За сравнение, Естония продължава да се изкачва и вече е преди Китай, Япония и Корея в тази класация, коментира Стоянов.

„България няма възходящо движение през последните 2 години“, поясни той и допълни, че българската екосистема трябва да се развива непрестанно.

Добра новина е, че България е сред лидерите в Европа по дял на финансовите инструменти в европейските фондове – 11% от средствата, влизащи в страната, се заделят за финансови инструменти, при 5% за Румъния и Гърция, допълни от своя страна Александър Георгиев, изпълнителен директор и председател на УС на Фонд на фондовете.

Александър Георгиев, Фонд на фондовете. Снимка: Investor Media Group

Отбранителни технологии: новият приоритет

Един от най-динамично развиващите се сектори за финансиране в момента е отбранителните технологии. Европейският инвестиционен фонд стартира своята Defense Tech инициатива (Defense Equity Facility) още през 2024 г., като средствата са изчерпани за по-малко от две години – значително по-бързо от първоначалните очаквания за четири-пет години.

Сега разработваме по-голяма инициатива с 1 млрд. евро, като съм сигурен, че България ще се възползва от този нов фокус, категоричен бе представителят на ЕИФ, посочвайки, че под „отбранителни технологии" се разбира широк спектър: киберсигурност, автономни машини, дронове, космически технологии.

На национално ниво Фондът на фондовете създава два нови инструмента с общ бюджет около 72 млн. евро – един дългов и един дялов, насочени към стратегически технологии в сектора на отбраната и стоки с възможно двойно предназначение, обясни от своя страна Георгиев. Интересът от страна на компании, занимаващи се с дронове и компоненти за тях, е висок по време на консултациите.

Предизвикателство остава фактът, че голяма част от банките все още имат вътрешни правила, забраняващи кредитирането на отбранителната индустрия, което прави публичните инструменти особено важни за финансирането на сектора, добави още той.

Нови фондове за рисков капитал: над 1 млрд. евро на хоризонта

Европейският инвестиционен фонд е в процес на изграждане на ново поколение фондове за рисков и растежен капитал. „Осем ни е целта, към момента са подписани споразумения за седем фонда, а 4 от тях вече са набрали частния капитал и вече инвестират на пазара“, поясни Стоянов.

Само тези четири фонда оперират с около 530 млн. евро капитал. Когато всичките седем приключат набирането на средства, общият капитал ще надхвърли 1 млрд. евро – повече от целия обем на рисковото финансиране в България за последните 15 години.

Два от четирите активни фонда вече управляват над 100 млн. евро всеки, а целта е половината от осемте планирани фонда да достигнат тази граница. Акцентът е върху по-зрелите фази на растеж, където частният капитал играе водеща роля, а публичното финансиране изпълнява катализираща функция.

28-ият режим и европейското предприемачество

Предложението на Европейската комисия за „28-и режим" – бързо и евтино учредяване на компании с изцяло дигитална комуникация с властите – беше оценено положително от участниците в дискусията. Инициативата е в духа на препоръките от доклада на Марио Драги за европейската конкурентоспособност.

„Това е стъпка в правилната посока, разбира се, не е достатъчна, не е единствената. Всяка мярка, която подпомага създаването на реален единен европейски пазар, както за стоки, така и още повече дори за услуги, е стъпка в правилната посока и наистина има положителен ефект”, коментира Николай Петров от ЕИБ.

Николай Петров, ЕИБ. Снимка: Investor Media Group

„Европа не е чак толкова изоставала от Китай по отношение на иновациите, но изоставането спрямо Америка е чувствително", поясни Стоянов, добавяйки, че Европа трябва да изгради паневропейски подход към цялостната инфраструктура на иновациите – от 6G мрежи до умни енергийни системи и суверенитет на данните.

Съветът на експертите: откъде да стартирате

На въпрос откъде биха потърсили финансиране, ако стартираха бизнес днес, отговорите на участниците се сближиха около една традиционна, но добре работеща логика: първо собствени спестявания – те служат едновременно като начален ресурс и като сигнал към инвеститорите, че предприемачът е сериозно ангажиран с проекта. След това идва редът на институционалните инструменти – програмите за стартиращи компании на Фонда на фондовете, фондовете за рисков капитал, а за по-конвенционални бизнеси с добре оценен рисков профил – и банково финансиране.

Общото послание обаче беше по-широко: изборът на финансиране е вторичен въпрос спрямо самата бизнес идея. Именно в периоди на несигурност и икономически сътресения икономическите пластове се разместват, появяват се нови проблеми и нови възможности. Или както завърши дискусията – „Днес е най-хубавото време за стартиране на нов бизнес в България и в Европа".

Генерален партньор на Banking Today: Пощенска банка

Основен партньор: Обединена българска банка, MFG, Българо-американска кредитна банка

Партньор: Adastra, Axiomy, Фонд на фондовете

С подкрепата на: Devin, HitMax, shopgladen.bg, MANCHINI, Angel’s Estate, DIKA, White Bite Catering

Институционални партньори: Асоциация на банките в България, Българска финтех асоциация, Комисия за финансов надзор, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българо-испанска търговска камара

Медийни партньори на Banking Today 2026 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, “БанкерЪ”, Dir.bg и See News