Конфронтацията с Иран разклаща политическите устои на Тръмп в САЩ и по света

Повече от два месеца след началото на конфликта, който не успя да донесе решителна военна или дипломатическа победа, президентът на САЩ Доналд Тръмп е изправен пред риска конфронтацията с Иран да се проточи за неопределено време и да създаде още по-голям проблем за САЩ и света, отколкото преди началото на войната, пише Ройтерс.

И двете страни външно са уверени, че имат надмощие, а позициите им са различни, като няма очевиден изход от ситуацията, дори след като Иран представи ново предложение за възобновяване на преговорите. Тръмп бързо го отхвърли  в петък.

За президента на САЩ и неговата Републиканска партия последиците от продължаващата безизходица са мрачни. Глобалните икономически последици от нерешения конфликт, включително високите цени на бензина в САЩ, ще продължат да оказват допълнителен натиск върху Тръмп, чийто рейтинг на одобрение намалява, като същевременно ще помрачат перспективите на републиканците преди междинните избори през ноември.

Разминаване на реалността с целите

Тези разходи подчертават по-дълбок проблем: войната не успя да постигне много от заявените цели на Тръмп.

Макар да няма съмнение, че вълните от американски и израелски удари силно са влошили военните способности на Иран, много от често променящите се военни цели на Тръмп - от смяна на режима до спиране на пътя на Иран към ядрено оръжие - остават неизпълнени.

Опасенията от продължителна безизходица нараснаха, откакто Тръмп отмени посещението на своите дипломати в Исламабад миналия уикенд и впоследствие отхвърли иранското предложение за спиране на войната.

Техеран предложи да се отложи обсъждането на ядрената му програма, докато конфликтът не приключи официално и не се постигне споразумение за повторно отваряне на Ормузкия проток. Това се оказа неприемливо за Тръмп, който поиска ядреният въпрос да бъде решен още в самото начало на преговорите.

В петък се появи лъч надежда, когато държавната информационна агенция IRNA съобщи, че Техеран е изпратил преработено предложение чрез пакистански посредници, което доведе до рядък спад на световните цени на петрола. Тръмп заяви след това, че „не е доволен“ от предложението, макар да каза, че се провеждат телефонни разговори.

Неуспехът да се осигури наново безопасността на Ормузкия проток след края на конфликта би бил сериозен удар върху наследството на Тръмп.

„Той ще бъде запомнен като президентът на САЩ, който направи света по-малко безопасен“, коментира Лора Блуменфелд, експерт по въпросите за Близкия изток в университета „Джонс Хопкинс“, Вашингтон.

Говорителят на Белия дом Оливия Уелс заяви, че „отчаянието“ на Иран се увеличава поради военния и икономически натиск, а Тръмп „държи всички карти и разполага с цялото необходимо време, за да сключи най-добрата сделка“.

Възобновяване на войната?

Тръмп сигнализира междувременно за възможността за продължителна морска блокада на Иран, вероятно с месеци, насочена към по-нататъшно ограничаване на износа му на петрол и принуждаване на страната да постигне споразумение за денуклеаризация, разкрива служител на Белия дом, говорейки при условие на анонимност.

В същото време Тръмп оставя вратата отворена за възобновяване на военните действия. Централното командване на САЩ е подготвило варианти за „кратка и мощна“ серия от удари, както и за превземане на част от пролива, за да го отвори отново за корабоплаване.

Европейски дипломати заявиха, че техните правителства, чиито отношения с Тръмп са обтегнати заради войната, очакват настоящата ситуация с Иран да се запази.

Иран остава непокорен.

Техеран упражни мощно влияние срещу САЩ и техните съюзници, предизвиквайки безпрецедентен шок в енергийните доставки, като задуши корабоплаването в пролива.

Тръмп, който встъпи в длъжност с обещанието да избягва въвличането на САЩ в чуждестранни интервенции, също така не успя да постигне основната си заявена цел при атаката срещу Иран на 28 февруари: да му отреже пътя към ядрено оръжие.

Смята се, че запасите от високообогатен уран остават заровени след американските и израелските въздушни удари и биха могли да бъдат извлечени и допълнително преработени в материал за бомби. Иран заявява, че иска САЩ да признаят правото му да обогатява уран за мирни цели.

Говорителят на Белия дом заяви, че Тръмп е „изпълнил или надминал“ всички военни цели, „за да се гарантира, че Иран никога няма да има ядрено оръжие“.

Друга от обявените военни цели на Тръмп – принуждаването на Иран да спре подкрепата си за военни групировки като ливанската „Хизбула“, йеменските хути и палестинската „Хамас“ – също остава непостигната.

В показания пред Конгреса министърът на отбраната Пийт Хегсет отрече конфликтът да се е превърнал в „блато“, въпреки че Тръмп първоначално прогнозираше, че ще това приключи от четири до шест седмици.

Има малка вероятност подновените мирни преговори да доведат до бързо разрешаване на конфликта предвид големите пропуски.

Макар Тръмп да заяви, че няма да приеме нищо по-малко от дългосрочно решение на заплахата, породена от Иран, той понякога показва признаци, че търси план за излизане от непопулярния конфликт.

По искане на помощниците на Тръмп, разузнавателните агенции проучват как Иран би реагирал, ако американският президент обяви едностранна победа и се оттегли.

Независими анализатори казват, че Техеран би интерпретирал това като свой собствен стратегически успех, тъй като е успял да оцелее след военната атака.

В същото време европейски и арабски дипломати от Персийския залив изразиха загриженост, че Тръмп може в крайна сметка да се съгласи на опорочена сделка, която би позволила на ранен Иран да остане заплаха.

Риск от „замразен конфликт“

С преговори в патова ситуация, някои анализатори предполагат, че войната може да се превърне в замразен конфликт, който би се противопоставил на трайно решение. Това би могло да попречи на Тръмп да намали значително силите си в Близкия изток.

САЩ вече плащат за новите стратегически разходи. Те включват разриви с традиционните европейски съюзници, с които не са били проведени консултации, преди Тръмп да започне войната.

Той остро критикува американските партньори в НАТО за това, че не са изпратили своите военноморски сили, за да помогнат за отварянето на пролива, а през последната седмица говори за евентуално изтегляне на войските на САЩ от Германия, Испания и Италия.

Тръмп също така трябва да се справи с по-твърдолинейното иранско ръководство, доминирано от Ислямския революционен гвардейски корпус, който пое властта, след като американско-израелските удари убиха няколко фигури, включително върховния лидер аятолах Али Хаменей.

Призивът на президента в началото на конфликта към иранския народ да свали своите управници остана нечут.

Вкъщи Тръмп е притиснат да сложи край на война, която понижи рейтинга му на одобрение до най-ниското ниво от началото на втория му мандат – 34%, според анкета на Ройтерс/Ipsos – и причини покачване на цените на бензина до над 4 долара за галон преди междинните избори, на които републиканците рискуват да загубят контрол над Конгреса.

Друг говорител на Белия дом, Тейлър Роджърс, заяви, че Тръмп е ангажиран с запазването на републиканското мнозинство в Конгреса и че високите цени на бензина са само „краткосрочни смущения“, които ще бъдат преодолени с отшумяването на конфликта.

Иранците обаче са наясно с вътрешните проблеми на Тръмп и може би са готови да го изчакат, но остава въпросът колко дълго могат да предотвратят икономическото бедствие.

„Иран не е раздробен или разпадащ се, той играе за време“, посочва Сина Туси, старши сътрудник в мозъчния тръст Център за международна политика.