Тръмп няма да вдигне военноморската блокада на иранските пристанища

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е коментира пред изданието Axios, че няма да вдигне военноморската блокада на иранските пристанища, докато не осигури споразумение с Техеран за ядрената програма на страната.

Това удължава противопоставянето в Ормузкия проток – водният път, през който се транспортират 20% от световния износ на петрол, което предизвика световна енергийна криза, пише Bloomberg.

„Блокадата е донякъде по-ефективна от бомбардировките. Те се задушават като плюшено прасе и ще стане по-лошо за тях. Не могат да имат ядрено оръжие“, коментира Тръмп в телефонно интервю за медията.

Той посочва, че е отхвърлил неотдавнашно предложение от Иран за повторно отваряне на пролива, според което преговорите по ядрената програма се отлагат за по-късно.

Блокадата на пролива е в основата на безизходицата между САЩ и Иран. Ислямската република настоява, че няма да възобнови преговорите или да отвори отново протока, докато военноморските ограничения остават в сила. Тръмп казва, че няма да спре операцията, докато Иран не се съгласи на мирно споразумение за прекратяване на войната.

Същевременно американските военни командири са подготвили и план за кратка и мощна вълна от удари срещу Иран, за да увеличат натиска върху режима, съобщава Axios, като се позовава на източници, запознати с подготовката.

Цените на петрола, горивата и стоките продължават да растат

Ормузкият проток е ефективно затворен от два месеца и няма признаци за скорошно отваряне. Цените на петрола продължават да се покачват. Фючърсите на суровия петрол сорт „Брент“ достигнаха в Лондон до около 119 долара за барел.

Не е ясно колко място за съхранение и време остават на Иран, преди да се наложи да затвори петролните си кладенци, а това може да ги повреди трайно. Аналитичната фирма Kpler изчислява, че страната разполага с още от 12 до 22 дни.

Иранските власти не обаче не показват признаци на отстъпление. Председателят на парламента Мохамед Багер Галибаф обвинява Тръмп, че се опитва да принуди Техеран да се предаде чрез икономически натиск и вътрешни разделения, съобщава полуофициалната информационна агенция Tasnim.

През последните дни иранската валута падна до ново рекордно ниско ниво, което е знак, че военноморската блокада на САЩ оказва натиск върху икономиката на ислямската република. Риалът се обезценява в сряда до 1,8 милиона спрямо долара, според Bonbast.com, уебсайт, който следи стойността му на черния пазар. От началото на седмицата спадът се ускорява до 12%.

Тръмп твърди, че разделенията в иранския режим са забавили вземането на решение. Атаките на САЩ и Израел убиха много от висшите лидери на страната.

Представители на администрацията на Тръмп многократно са заявявали, че цените на петрола и бензина ще паднат след края на войната. Покачващите се цени на стоките обаче тежат сериозно върху администрацията преди междинните избори през ноември, които ще определят дали Републиканската партия на Тръмп ще запази контрола си над Конгреса.

Войната в Иран е струвала на САЩ 25 млрд. долара

Междувременно началникът на бюджета на Пентагона Джулс Хърст съобщи пред законодателите, че дотук САЩ са похарчили приблизително 25 млрд. долара за войната в Иран, съобщава Bloomberg.

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет твърди, че увеличението с над 40% на бюджета за отбрана ще обърне годините на недостиг на инвестиции.

„Най-голямото предизвикателство, най-големият противник, пред който сме изправени в този момент, са безразсъдните, безотговорни и пораженчески думи на конгресмените демократи и някои републиканци“, коментира той.

Хегсет отново атакува и съюзниците на САЩ, които не подкрепят войната, като предупреждава, че това ще има „последствия“. Той смята, че НАТО е „безсъвестен“ провал по отношение подпомагането на американските сили.

Хегсет същевременно отрича, че конфликтът е изчерпал американските запаси от високотехнологични ракети и бомби.

Износът на американски петрол достига рекорд

Износът на американски суров петрол достига рекордно ниво миналата седмица заради търсенето на алтернативи на доставките от региона на Персийския залив.

Дори докато САЩ и Иран се придържат към крехкото примирие, купувачите на петрол по целия свят се затрудняват да преодолеят прекъсването на доставките. Американският износ е от решаващо значение за запълване на празнината.

Износът на американски петрол е достигнал над 6 млн. барела дневно. Предишният максимум беше 5,3 млн. барела, достигнат в края на 2023 г., според данни, публикувани в сряда от Администрацията за енергийна информация на САЩ.

Не е ясно обаче колко дълго може да се поддържат тези нива. Рязкото увеличение на доставките оказва натиск върху вътрешните запаси от петрол в САЩ, които спадат с над 13 млн. барела миналата седмица и са под дългосрочните сезонни норми.

„САЩ не могат сами да покрият световния дефицит“, казва Джо ДеЛора, глобален енергиен стратег в Rabobank.