Петродоларите никъде няма да ходят

Напрежението в Близкия изток съживи дебата за това дали системата на петродоларите започва да се фрагментира.

Известна диверсификация в уреждането на търговията с петрол е възможна, но по-големият въпрос е къде в крайна сметка се инвестират спестяванията от петрол от Персийския залив. И на двата фронта промяната изглежда по-скоро постепенна, отколкото трансформативна, пише Investing.com.

Войната в региона на Залива върна дебата за петродоларите във фокуса. Непосредственият пазарен въпрос е дали прекъсванията в търговията с енергоносители биха могли да ускорят използването на валути, различни от долара, в сделките. Това е важно, защото всяка подобна промяна би допринесла за по-широкия дебат за глобалната роля на долара.

Обявяването на края на петродолара обаче би било пресилено. Както и при други теми за дедоларизацията, реалността изглежда по-малко драматична от медийните заглавия.

От гледна точка на търговията нарастващото значение на Китай като купувач на енергия от Персийския залив, постепенното изграждане на платежна инфраструктура в юани и подновеният интерес към алтернативни канали за плащане са от значение. Международната роля на долара зависи и от това къде в крайна сметка се разпределят спестяванията на основните износители на енергоносители.

През март 2026 г. се наблюдава ръст в дейността по разплащане с юани чрез китайската система за трансгранични междубанкови плащания (CIPS), което съвпада с избухването на войната в Иран, но обемите се върнаха към нормалното през април и май. Данните за търговското финансиране на SWIFT също показват само умерен скок през март след по-ранната възходяща тенденция през 2022–2024 г.

Нарастващата роля на Китай в Персийския залив е фактор, който трябва да се наблюдава, като делът му в износа и вноса на страните от региона почти се е удвоил през последното десетилетие до около 21%. Отделно инфраструктурата за разплащания с различни от долара валути се разширява чрез споразумението за суап между ОАЕ и Китай, сътрудничеството mBridge и меморандума за разбирателство между централната банка на ОАЕ и CIPS.

Заливът продължава да натрупва петролни спестявания, което поставя разпределението на държавните фондове във фокуса на вниманието. С изключение на Саудитска Арабия, очакванията са страните от Персийския залив да отчитат комбинирани излишъци по текущата сметка от приблизително 150 млрд. долара годишно през следващите пет години.

Суверенните фондове на страните от Персийския залив държат активи на стойност около 6 трлн. долара, като тези на ОАЕ се оценяват на 2,7 трлн. долара. Това поставя ключовия въпрос за инвестициите на петролните фондове.

Страните от Персийския залив са силно ориентирани към щатски долари по световните стандарти, като 69% от международните активи, проследявани от BIS, са в щатски долари спрямо 46% в световен мащаб. Това предполага, че външното финансиране на страните от Персийския залив е по-силно ориентирано към долари от световната норма.

Как би могла да изглежда дедоларизацията в Персийския залив? От гледна точка на фактурирането делът на Китай в търговията със страните от Персийския залив сочи към горна граница от около 300 млрд. долара годишни потоци, които биха могли да бъдат уредени в юани в краен случай. От гледна точка на активите евентуална дедоларизация по-вероятно би се проявила чрез по-бавни нови притоци, отколкото чрез преразпределение на съществуващото положение.

Близкият изток представлява около една четвърт от световния износ на горива, докато търговията с горива съставлява само 10-12% от световния износ на стоки, което ограничава въздействието върху глобалната дедоларизация.

По-широката дедоларизация остава бавна, което предполага възможност за постепенна диверсификация, а не за решително скъсване с долара. Еврото или китайският юан биха могли да използват силните си страни, за да създадат незначителна конкуренция с долара, но доларовата система все още изглежда далеч по-устойчива, отколкото предполагат по-шумните наративи.