Национализацията достигна и Аржентина, борсата се срина

Кредитната криза, която помете пазарите по света и доведе до преструктуриране на финансовия сектор, достигна и до Южна Америка. Една от най-силните държави в региона – Аржентина, е изправена пред банкрут заради изтеглянето на капитали от страната и спада на борсовите индекси.

Сложната ситуация е принудила правителството да действа решително и да сложи ръка върху частните пенсионни фондове, в замяна на което в тях ще бъдат налeти близо 29 млрд. долара, предава АР. Съобщаването на този ход доведе до масирани разпродажби и основният борсов индекс в страната потъна с над 15 на сто по време на вчерашната сесия.

Пенсионната система в страната е създадена през 1994 година, като е замислена така, че да помогне за стимулирането на развитие на капиталовите пазари. В резултат на това пенсионните фондове притежават около 5 на сто от компаниите, листнати за търговия на борсата в Буенос Айрес, като те държат и близо 27 на сто от целия фрий флоут на пазара, показват данни на самите фондове, цитирани от Bloomberg.

В очакване на национализацията доходността по облигациите в Аржентина скочи с 24 на сто, а сесията приключи с понижение от 11 на сто за индекса MERVAL. Причината за паниката, в която изпаднаха пазарите, е това, че при последния опит на държавата да поеме контрола върху спестяванията на работещите, което се случи през 2001 година, правителството спря да обслужва задълженията си от над 95 млрд. долара и на практика обяви фалит.

Сега правителството предлага да поеме контрола върху 10 пенсионни фонда, сред които попада и поделението на британската банка NSBC, испанската Banco Bilbao и други. Решението трябва да получи одобрение от парламента, като според анализатори това ще се случи съвсем скоро. Президентът на страната мотивира плановете с това, че заради кризата някои от най-големите държави национализират банките си с цел защита.

Зад мотивите, които се изтъкват от държавните ръководители – защита на спестяванията на работещите и предотвратяване на пенсионна криза, прозират и други причини за национализацията. Според канадската банка RBC Аржентина ще има нужда от средства в размер на 14 млрд. долара за посрещане на плащанията си през следващата година, което е почти двойно спрямо необходимите 7 млрд. през настоящата година.

Трудностите за южноамериканската държава идват от факта, че след спирането на плащанията по задълженията си през 2001 година, Аржентина на практика няма достъп до външно кредитиране. Ситуацията се усложни допълнително през 2005 година, когато правителството предложи споразумение, при което кредитори, отпуснали над 20 млрд. долара, трябваше да получат по 30 цента срещу всеки долар, който са заели на страната. Предложението беше категорично отхвърлено, което отряза достъпа на Аржентина до външни заеми.

От август досега от аржентинския капиталов пазар са изтеглени около 250 млн. долара, което е най-големият отлив на инвестиции от 2000 година насам. От началото на годината основният индекс в страната MERVAL се е понижил наполовина, губейки 51 на сто от стойността си. Силен спад се наблюдава и на облигационния пазар, където доходността по правителствените ценни книжа се е утроила спрямо миналата година от 8,83 на 24,69 на сто за емисия с падеж през 2033 година и купон от 8,28 на сто, допълва Bloomberg.