Парламентът окончателно одобри дълга от 3,8 млрд. евро

За префинансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), социални плащания и пенсии и ликвиден буфер ще бъде използван новият дълг в размер на 3,8 млрд. евро, който парламентът одобри на второ четене. С това общият размер на дълга за 2026 г. достига 5,2 млрд. евро. По време на дискусиите стана ясно и че очакването на „Прогресивна България“ е редовният бюджет за тази година да бъде приет през август.

По време на второто четене на промените в удължителния закон за бюджета в пленарна зала се повториха голяма част от аргументите на опозицията срещу тегленето на дълг в точно този размер – липсата на предоставен разчет за приходите, разходите и предстоящите плащания по ПВУ, които изискват новият дълг да бъде с таван 3,8 млрд. евро, а не 2,1 млрд. евро – колкото бяха цитираните в бюджетната комисия от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова данни за недостиг на средства за разплащания през летните месеци.

„Не се предоставят данни в писмен вид, но данни са предоставени“, заяви от парламентарната трибуна Петкова в отговор на упреците от страна на Асен Василев от „Продължаваме промяната“ и Мартин Димитров от „Демократична България“, че точна информация за средствата така и не е дадена, за да се запознаят депутатите с очакваните през следващите месеци приходи и разходи.

Не само ПВУ има нужда от ликвидност, каза Петкова и допълни, че са необходими средства за пенсии, социални плащания, капиталови разходи и „резерв за непредвидени разходи“.

Константин Проданов от „Прогресивна България“ призова Василев да си „подреди сам данните в екселска таблица“. Той също повтори тезата на Петкова за нужда от „ликвиден буфер“.

„Много ясно, че трябва да имаме някакъв резерв. Ако оперирахме с фискален размер от 10 млрд. евро, щеше да е различно“, каза Проданов.

Асен Василев направи редакционно предложение в закона сумата, която се предвижда за таван на дълга, да бъде променена на 2,1 млрд. евро, но то беше отхвърлено.

„Начинът, по който този дълг се взема е изключително нередовен. Нормално дълг се взима със закона за бюджета“, каза Василев.

3,8 млрд. са страшно много пари, които да се вземат на база литературно четене в бюджетна комисия, каза още той. Василев коментира и че се говори за разходите, които е необходимо да бъдат направени в летните месеци, но не и за приходите, които се очаква да бъдат събрани. „Ясно е, че трябва някаква ликвидност. Щяхме да знаем колко, ако бяха предоставени разчетите“, каза Василев.

Според Мартин Димитров от „Демократична България“ няма единна версия на управляващото мнозинство и на Министерството на финансите защо е необходим този дълг. Той подчерта и че финансовият министър Гълъб Донев не е поел ангажимент за размера на дефицита до края на годината.  

„Грешка, проблем и всяване на паника“, нарече Димитров твърдението на Донев, че очакваният дефицит за 2026 г. е в размер на 7,4% от БВП, и припомни, че според ЕК дефицитът в края на годината ще бъде 4,1% от БВП. „Бюджетна криза още няма. Сега е моментът да я овладеем заедно“, каза Димитров.

Докладът на ЕК се базира на стари данни, защото служебното правителство не е подало информация за средносрочния структурен план, коментира депутатът от ПБ Константин Проданов. Той повтори тезата на финансовия министър Гълъб Донев, че реалният дефицит е много по-висок, ако не се направят коригиращи мерки.

„Не можем да чакаме бюджет, защото той ще бъде приет през август“, каза Проданов относно вписването на конкретните планове за приходи и разходи в редовния бюджет за 2026 г. 

Асен Василев припомни, че през 2023 г., когато е поел поста на финансов министър, е внесъл бюджет с дефицит от 3% на 30-ия ден от сформиране на правителството, а годината е завършила при дефицит от 2% при очакване от настоящия екип на Министерството на финансите от над 6%.

„Искам да потвърдя, че Министерството на финансите работи по Бюджет 2026 и разработва и приходни, и разходни мерки, които ще бъдат приети на Министерския съвет и бюджетът – внесен за разглеждане в Народното събрание“, каза Людмила Петкова. Относно посочения таван за дълга от 3,8 млрд. евро тя посочи, че това не означава цялата сума да бъде изтеглена и изхарчена веднага.

„Отговорната финансова политика изисква осигуряването на ресурс предварително, а не когато ликвидният проблем вече е настъпил“, каза тя.

На няколко пъти Константин Проданов и Людмила Петкова коментираха предстоящото включване на мерки за свиване на дефицита в предстоящия бюджет, но без нито веднъж да навлязат в конкретика.

Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ обвини ПБ, че не дават точен разчет за необходимостта от дълг в такъв размер, защото тогава биха излезли наяве разходите по договора с „Боташ“.

ГЕРБ-СДС отново се въздържаха от подкрепа на законопроекта с аргумента, че „Прогресивна България“ има мнозинство и не се нуждае от такава.

„Подкрепата за този законопроект е подкрепа за предвидимо управление на публичните финанси", каза Айтен Сабри от ДПС – единствената партия извън управляващата ПБ, която подкрепи новия таван на дълга.