Ръстът в еврозоната се забавя, но България засега се представя добре

Еврозоната забавя своя растеж през първото тримесечие след много силна втора половина на 2017 г. Най-ранните данни на Евростат показват, че растежът в еврозоната се е забавил до 2,5% на годишна база през първото тримесечие на 2018 г. от 2,8% през последните три месеца на 2017 г., като за целия ЕС растежът е 2,4% (спрямо 2,7% през окт.-дек., 2017). Видно е, че най-големите икономики в еврозоната забавят темпото в началото на 2018 – Германия бележи растеж от 2,3% на годишна база (спрямо 2,9% предишното тримесечие), Франция – 2,1% (спрямо 2,6%), Италия – 1,4% (спрямо 1,6%),  а Испания – 2,9% (спрямо 3,1%).

Сред причините за забавянето, които най-често се изтъкват, са суровата зима в Западна Европа в началото на 2018 г., изместването на Великден в последния уикенд на март (католическият Великден се падаше на 1 април тази година), стачките в някои страни, а дори и опасения, че ефектът от количествените улеснения на ЕЦБ вече се изчерпва. Големият въпрос е доколко забавянето през първото тримесечие е сигнал за „приземяване” на растежа в еврозоната през 2018  г. или по-скоро е временна корекция спрямо неочаквано високите нива на растеж през втората половината на миналата година пише в анализ Десислава Николова от ИПИ. 

На този фон реалният растеж на българската икономика през първото тримесечие стои относително добре, тъй като той остава без промяна от предишното тримесечие на 3,5% на годишна база. Няколко неща правят впечатление в данните:

1/ Експанзията на производството се забавя, ако съдим от брутната добавена стойност, която расте с 3,2% на годишна база спрямо 3,5% през предното тримесечие. Така, растежът от страна на предлагането е достигнат благодарение на големия скок на т.нар. корективи, които се увеличават с 4,7% на годишна база през първото тримесечие. Корективите представляват разликата между непреките данъци и митата, от една страна, и субсидиите от бюджета и услугите на финансовите посредници, от друга. Приходите от непреки данъци продължиха да растат през първото тримесечие на тази година (с около 2,8% общо за акцизите и ДДС на годишна база), но паралелно с това и субсидиите, а и вероятно оценката за услугите на финансовите посредници, са по-малки. Спадът при субсидиите през първото тримесечие на 2018 г., включително тези по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС, възлиза на около 20% в сравнение със същия период на предходната година.

2/ От страна на търсенето прави впечатление по-бавният ръст на крайното потребление (на годишна база) – 3,8% предишното тримесечие на 2,4% сега. Данните за пазара на труда и конкретно за заетостта остават добри, като броят на заетите нараства с 62,3 хил. души спрямо година по-рано.  В същото време, обаче, ръстът на заплатите се забавя в началото на 2018 г. - до около 8%, 6 и 7% съответно за януари, февруари и март (на годишна база) след темпове от порядъка на 11-12% в последните месеци на 2017 г. При положение, че правителствените разходи (които стоят зад потреблението на правителството) растат бързо в началото на 2018, по-умереният ръст на заплатите би могъл да е една от причините за забавянето на потреблението. Друга причина би могла да бъде насочването на потребление към активи извън наблюдаваното за нуждите на БВП  – примерно покупки на имоти, финансови инструменти и др.

3/ Инвестиционната активност се засилва – ръстът на бруто капиталообразуването на основен капитал се ускорява до 7,2% през първото тримесечие спрямо 4-5% през предходните три тримесечия. Това, обаче, вероятно се дължи на много ниската база от първото тримесечие на 2017 г., когато инвестициите намаляха с 2,6% (по сезонно коригираните данни). Друга причина най-вероятно е продължаващото оживление в строителството в големите градове и в някои курорти, което тази година се възползва от мека зима и реално не бе принудено да спира в първите три месеца. Не на последно място, ръстът на капиталовите разходи в бюджета в първото тримесечие също най-вероятно е подкрепил инвестиционния ръст в икономиката като цяло. Преките чуждестранни инвестиции за първите два месеца на 2018 г. показват спад, но там предварителните данни обикновено подлежат на сериозни ревизии впоследствие, т.е. този спад не е задължително да се потвърди по-нататък.

Изглежда, че към момента България запазва „имунитет” към забавянето на растежа в еврозоната и ЕС като цяло. Износът на страната към ЕС продължава да расте с двуцифрен темп през първите три месеца (+13,1% спрямо година по-рано), а нетъргуемият сектор и най-вече строителството явно успява да компенсира спадналите продажби в трети страни. Предвид сериозния ръст на разрешителните за строеж в последните 1-2 години, строителството най-вероятно ще продължи експанзията си и в следващите месеци.

Основните рискови фактори пред растежа на страната тази година са продължаващо забавяне на растежа в еврозоната и инфлацията. Очакванията са за засилване на инфлацията покрай цените на петрола, което пък ще „изяде” част от реалните доходи и би могло да потисне потреблението. От сегашната перспектива растежът тази година е по-вероятно да остане по-близо до 3%, отколкото до 4%.