За дългосрочните стратегии и тяхната липса

Материалът е предложен от plamender, автор в категория Бизнес на Blog.bg

„Тази болезнена криза ни дава възможност да променим нашата икономика и да подобрим живота на обикновените хора чрез възстановяване на пътища и модернизация на училищата за нашите деца, инвестиране в чисти енергийни решения за преодоляване на нашата зависимост от вноса на петрол, както и започване на дългосрочни реформи, които осигуряват ръста и укрепване на нашата икономика в полза на всички американци за дълги години напред”. Това са думи на новоизбрания президент на САЩ Барак Обама.

Ако в горепосочения цитат, заменим думата „американци” с „българи”, ще получим една много ясна визия за приоритетите на антикризисната политика, които нашето правителство трябва да следва. България е много по-отворена икономика от тази в САЩ. Ако за САЩ зависимостта им от внос на петрол е проблем, то за България този проблем е многократно по-голям. Ако САЩ имат проблем с инфраструктурата, ние почти нямаме инфраструктура и ако САЩ имат проблем с образованието, ние нямаме проблем с образованието, то е в бедствено състояние.

Посочените проблеми от Обама, не са следствие на кризата. Това са проблеми, които, ако не почнат да се решават сега, могат да предизвикат следващата голяма икономическа криза. Проблемите, предизвикали настоящата криза, вече ги няма. Сега се плаща сметката за шоковото им решаване. Тя е доста солена заради безхаберието на политиците, а не заради прекалено свободните пазари.

Всъщност това не е безхаберие, а страх и липса на воля за решаването им, защото това става чрез непопулярни реформи, които в нормални времена водят до големи политически негативи. В условията на настоящата криза провеждането на непопулярни реформи крие много малък политически риск. Това е така, защото американците просто няма какво повече да губят.

Нищо ново под слънцето. Обама вижда възможности, създадени от кризата, за справяне с дългосрочно наслагвани проблеми, които могат да предизвикат нова криза, точно по време на неговото управление. Така, както навремето Кенеди видя в кризата с тогавашния СССР възможност да се справи с технологичната изостаналост на американците и обяви надпревара за покоряването на Луната. Луната сега е намаляването на зависимостта на икономиката от петрола. Това е дългосрочната цел, която ще бъде постигната чрез залагане на по-краткосрочни като: подобряване на образованието, инфраструктурата и енергийната ефективност.

За съжаление, нашето правителство няма дългосрочна стратегия. Неговата антициклична политика е за една година. Явно е, че целите й са политически, а не икономически. Политически, защото заложените цели са краткосрочни. Защо трябва да са дългосрочни, след като следващата година са изборите. Правителството харчи, с лека ръка, милиарди в публични инвестиции, без да е наясно каква е икономическата им целесъобразност. Да сте видели някакъв инвестиционен анализ за ползите от така предлаганите инвестиции. Нищо, освен общи думи. За съжаление, нашето правителство е късогледо. Може да вижда само до следващите избори, а те са много скоро. Остава само да се надяваме на ефективно харчене на нашите данъци, т.е. средствата да се инвестират в стратегически адекватни отрасли като инфраструктура, образование, енергийна ефективност и здравеопазване, с колкото може по-малко кражби.

За коментари и повече информация за блога на plamender