Излишък по текущата сметка през февруари?

До октомври миналата година, когато финансовата криза се отприщи и постепенно прерасна в икономическа, дефицитът по текущата сметка на България беше покриван с излишък по финансовата сметка, тоест чрез преки чуждестранни инвестиции и заеми, което резултираше в излишък по платежния баланс и увеличаване на активите на управление „Емисионно“ на Българска народна банка.

След октомври сътресенията на финансовите пазари в глобален мащаб намалиха значително и дори стопираха инвестиционната и кредитната активност в цял свят, включително и в България.

Така през декември активите на управление „Емисионно“ на БНБ отчетоха спад от 3,144 млрд. лв. (1,6 млрд. евро), като причина за това бе отворилата се дупка в платежния баланс почти със същия размер.*

Както стана ясно по-късно от изнесените данни за платежния баланс за декември, изтичанията на валута от страната през последния месец на миналата година (дупката в платежния баланс) са предимно по линията на двойния дефицит – на текущата сметка в размер на близо 868 млн. евро и финансовата сметка, която бе на минус 341 млн. евро за същия месец. Най-голям дял в дефицита по текущата сметка има дефицитът по търговския баланс (около 75 на сто).

През януари ситуацията беше аналогична – платежният баланс бе отрицателен в размер на 735 млн. евро пак поради двата дефицита по текущата сметка и по финансовата.

Така превишението на вноса над износа за декември и януари не само, че не можа да бъде покрито от приток на преки чужди инвестиции и заеми, но и последните дори се появиха с отрицателен знак в платежния баланс.

Какво става през миналия месец - през февруари активите на управление „Емисионно“ на БНБ обаче намаляват с доста по-малък размер – едва с 214 млн. лева (110 млн. евро), което е над 5 пъти по-малко в сравнение с януарското намаление. Съответно със 110 млн. евро е и дефицитът по платежния баланс.

Теоретично, за да намалее дупката в платежния баланс през един период спрямо друг (в случая през февруари спрямо януари), трябва да е изпълнено едно от следните условия в уравнението му**:

1. Дефицитът по текущата сметка отчита увеличение, но финансовата от дефицит отива на излишък (нетен приток на чужди заеми и ПЧИ в Бълагрия) като в крайна сметка нетното изтичане на валута от страната е в размер на около 110 млн. евро.
2. Дефицитът по текущата сметка през февруари не се променя спрямо януари и финансовата сметка отново от дефицит излиза на излишък. Пропорциите на операциите по предходното изречение са в такива размери, че в крайна сметка платежният баланс е на дефицит от около 110 млн. евро.
3. Дефицитът по текущата сметка намалява с умерен темп, а финансовата излиза на умерен излишък, така че в крайна сметка уравнението показва минус 110 млн. евро.
4. Текущата сметка излиза на нула (нито излишък, нито дефицит – вносът е равен на износа), а финансовата е на минус 110 млн. евро.
5. Текущата сметка е на излишък, а финансовата на минус като разликата между първата и втората е равна на -110 млн. евро.

Всички от посочените по-горе варианти са възможни, въпросът е кой е най-вероятният.

В условията на глобална несигурност и повишен риск банките затегнаха условията по кредитите и повишиха лихвите, което от своя страна обезсмисля много инвестиционни проекти.

Това автоматично изключва първия, втория и третия вариант на вероятното състояние на платежния баланс през февруари, тоест на увеличение на нетните чужди инвестиции и нетни заеми. Освен това през февруари спрямо януари на предходните две години – 2007 и 2008 година, дефицитът по текущата сметка е показал съществен спад.

Така много вероятно е текущата сметка през февруари да е била уравновесена и дори на излишък, тоест темповете на спад на вноса да са по-бързи от темповете на спад на износа в условията на световна рецесия.

Защо спадът на вноса и уравновесяването на текущата сметка е добра новина?

Отговорът се състои в това, че мнозина западни анализатори посочват основен риск за валутния борд и финансовата стабилност на страната ни, „големите външни дисбаланси”, един от които е дефицитът по текущата сметка. Според тях в условията на спад на притока на инвестиции и заеми за икономиката на България и при запазване на същите размери на дефицита по текущата сметка, то това ще доведе до бавно нетно изтичане на валута, което ще постави платежоспособността на икономиката ни под въпрос и ще доведе до понижение на кредитния рейтинг. Това от своя страна ще доведе до допълнителни изтегляния на капитал и т.н.

Защо спадът на вноса и уравновесяването на текущата сметка е лоша новина?

Отговорът се крие в структурата на самия внос – 82% от него представляват суровини, материали, инвестиционни стоки и енергийни ресурси. Тоест спадът на вноса предполага по-малко инвестиции и производство, безработица и доходи, но това са все неща, резултат от икономическата рецесия в цял свят.

Данните за текущата и финансовата сметка, както и платежния баланс за февруари излизат на 15 април.

*Освен от платежния баланс изменението на активите на Управление „Емисионно“ се влияе и от промените в курсовете на ценните книжа, в които управлението инвестира.
**Най-голям дял и съответно най-голямо влияние върху промяната в платежния баланс оказват текущата и финансовата сметка, като капиталовата сметка и статията „грешки и пропуски“ не се вземат под внимание.