Готовите да спестяват са 6%

Да се спестят пари вече не е толкова лесно - в България например само 6% от хората смятат, че са в състояние да спестяват, докато една четвърт от населението в Хърватска е готово да спестява и инвестира през следващите 12 месеца. Това показват резултатите от изследване на компанията за маркетингови изследвания ГфК, проведено в 14 държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Като обща характеристика на развитието в региона през последните години е увеличаването на влиянието на новите информационни и комуникационни технологии като мобилни телефони и интернет. Използването на техническите средства в съвременния пазар на услуги придобива също все по-голямо значение. Това може да бъде видяно сред хората, които се занимават със спестяване и инвестиции. Но самата нагласа към спестяване и инвестиране се е променила значително, се казва в доклада на компанията.

Само в Австрия 4 от 10 души заявяват, че ще могат да спестят пари през следващите 12 месеца. В останалата част от страните в Централна и Източна Европа способността и готовността за спестяване са намалели значително през 2009 г. Като цяло: където има пари, те по-скоро ще бъдат изхарчени, отколкото спестени и инвестирани.

Банкови продукти

Въпреки това през последните години използването на банкови продукти в региона нарасна значително. Най-често използваният банков продукт е банковата сметка. Но все още твърде малко хора имат банкова сметка в сравнение с населението на Австрия и други западноевропейски пазари.

„В Австрия почти всички на възраст над 15 години имат бизнес отношения с финансова институция. В Централна и Източна Европа има значителни разлики между различните държави“, коментира Александър Цее, ръководител на екипа за финансови изследвания в групата ГфК Централна и Източна Европа.

По неговите думи в Словения 100 процента от всички жители над 15-годишна възраст имат бизнес отношения с финансова институция. Следват Словакия, Чешката република, Хърватска, Украйна и Унгария с над 80 процента, и Босна и Херцеговина, Русия и Сърбия - с над 70%.

Докато в някои групи (хора с постоянна работа на възраст между 20 и 50) тези стойности се увеличават, то в други целеви групи, като тази на младите хора (под 19 години) и възрастните (над 60 години) не се променят много.

Спестовните продукти са на второ място след банковите сметки, като тук няма вариации в причините за спестяване.

В много държави днес обаче значението на спестяването клони към нула, тъй като хората едва имат възможност да спестят някакви пари. Поради това оценката на различни спестовни и застрахователни продукти е отражение на тази тенденция. Все пак всички имат нещо общо през 2009 г.: хората предпочитат надеждността пред риска.

Следователно не е изненадващо, че в много страни се предпочитат много прости и прозрачни начини на спестяване като например закупуване на имот или спестовни книжки/срочни депозити.

Хората в някои държави все още пестят пари, съхранявайки ги у дома. В повечето от страните, доверието във финансовия пазар е силно ограничено.

Интересът към ценни книжа с невиждан спад

През 2009 г. рязко падна доверието към алтернативни и по-усъвършенствани възможности за спестявания и инвестиции. Интересът към ценните книжа се очакваше да е от голямо значение за следващите години, но това развитие бе прекъснато от кризата тази година.

Въпреки че може да се види един нарастващ интерес към тези алтернативни възможности за инвестиции в последните години, интересът към инвестиране в акции и облигации е намалял.

Александър Цее обобщава: „Става въпрос за факта, че в тези времена в Централна и Източна Европа никой не е заинтересован от модерни и по-рискови възможности за спестяване и инвестиране“.