Масовите фалити няма да спрат централните банки да задържат ниски лихвите

В свят, разтърсван от пандемия и кредитен риск, трейдърите предполагат, че централните банкери ще ограничат глобалните разходи по заеми за години напред - независимо от последиците.

Докато банките се запасяват с пари, паричните пазари сигнализират, че лихвените проценти по необезпечените кредити ще останат близо до историческите ниски нива в цяла Европа и САЩ, дори когато нарастващият брой корпоративни фалити оказва натиск върху банковите баланси, пише Bloomberg. 

Фючърсите върху облигациите в евродолари предполагат, че разходите по заеми няма да нараснат съществено поне до първото тримесечие на 2023 г. Данните за финансирането в други части на света предполагат подобно развитие.

Разбира се, освобождаването на ликвидност е част от мотивацията на централните банки да намалят лихвите до нива от около нулата и в това си начинание те успяха. Но тези стъпки също предизвикаха опасения относно балоните при активите, тъй като ниските лихви насърчават бизнеса и домакинствата да увеличават своя дълг.

"Моралният риск е абсолютно необуздан", заяви Джеймс Атей, инвестиционен директор в базираната в Лондон Aberdeen Standard Investments. „Възможни са някои много тревожни резултати: неизпълнение на дълга, депресия. И колкото повече ликвидност се изпомпва в системата без производство, за да я подкрепи, толкова по-ярко валутно обезценяване се наблюдава.“, изтъква Атей.

Федералният резерв на САЩ облекчи условията за финансиране на едро със своите действия по-рано тази година, като помогна на кредитния цикъл да се отдръпне от бездната на пандемията и след това да се въздигне отново.

банки

Мерките за борба с пандемията от коронавирус обаче продължават да притискат корпоративните баланси. В САЩ от началото на пандемията до 20 юли са фалирали повече големи компании, отколкото през всяка пълна година от 2009 г. насам, сочат данни на Bloomberg.

Всичко това създава предпоставки за притеснявате около рисковете от контрагента, пред които са изправени банките и техния потенциал да засегнат лихвения процент Libor, който остава гръбнак на финансовата система, като вероятно ще остане непроменен до края на 2021 г. Фалитите могат да създадат допълнителна тежест за кредиторите при евентуален скок на необслужваните заеми.

И все пак трейдърите остават непоколебими относно твърдението, че централните банки ще гарантират, че всяко повишаване на междубанковите лихви ще се окаже краткотрайно.

„Централните банки биха увеличили усилията си много бързо и биха облекчили натиска върху финансирането за банките, като увеличат ликвидността“, смята Боб Стоуджесдик, мениджър на фондове в базираната в Ротердам Robeco Institutional Asset Management.

Картината в САЩ до известна степен се повтаря и в Европа, където основният лихвен процент за финансиране на региона е близо до историческите ниски нива и нивото му вероятно ще останат на сегашното поне до началото на 2023 г. При най-лошия сценарий, при който референтната лихва може да нараства по подразбиране, Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да реагира като добавя т.нар. паднали ангели - компании, които са били лишени от кредитен рейтинг, смята Поя Кумра, старши европейски стратег за лихвените проценти в Toronto-Dominion Bank.