Може ли петролът да поевтинее до 20 долара за барел?

И Русия се счита за подготвена

Саудитска Арабия на два пъти постави големия си източен конкурент на колене с помощта на ценова война: през 1989 г. цените на петрола спаднаха толкова много, че реформаторът в Кремъл Михаил Горбачов вече не можеше да спаси Съветския съюз. Милиони миньори протестираха, а масовите стачки срещу неизплатените заплати и празните рафтове в магазините доведоха до разпад на СССР. През 1998 г. сривът на цената на петрола, иницииран от Саудитска Арабия, доведе до временен национален фалит на Русия.

Но Москва не иска да допуска подобен сценарий за трети път: Русия също подчерта в понеделник, че е добре подготвена. Страната има суверенен фонд в размер на 150 милиарда долара. Това би било „достатъчно за компенсиране на загубата на приходите при цена на петрола от 25 до 30 долара за барел за шест до десет години“, заяви руското министерство на финансите.

Затова с ценовата си война Саудитска Арабия поема сериозен риск. „Русия и президентът Владимир Путин са в много по-добро положение от Саудитска Арабия и неговия престолонаследник", казва Крис Уифер, дългогодишен анализатор за Русия. МБС, както наричат единствения 34-годишен престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, през уикенда арестува четирима високопоставени принцове. Те бяха обвинени, че планират преврат. МБС е фактическият владетел на кралството заради болестта на баща си, крал Салман.

Рияд в никакъв случай не може да се възползва от ниските цени на петрола: престолонаследникът провежда програма за преструктуриране на страната си далеч от едностранната зависимост от петрола. За тази цел той иска да инвестира трицифрени суми в милиарди долари в развитието на „градове за забавления“, луксозни ваканционни курорти на Червено море, в напълно нови и футуристични индустриални градове, както и в закупуване на западни технологични акции. Сриващите се петролни приходи поставят под въпрос неговата програма „Vision 2030“. Но с ценовата война Рияд иска да „принуди Русия да се върне към масата за преговори“, казва Щефен Хертог, експерт по Саудитска Арабия от London School of Economics.

Щатските фирми са под натиск

Много петролни експерти смятат, че Русия от своя страна съзнателно е поела риска за ценова война, за да окаже натиск върху американската индустрия за шистов петрол. Тя вече беше в несигурна ситуация преди неуспешната среща на върха на ОПЕК+. Падането на цените на петрола и паниката на фондовата борса предизвикаха рязък ръст на рисковите премии за високодоходните облигации на американските енергийни компании.

Много компании, които произвеждат в Пермския басейн, центърът на американската петролна индустрия, са финансирали своя растеж чрез високи дългове. За целта те издадоха масови спекулативни облигации, оценени с подинвестиционен рейтинг (боклук, б.ред.). Сега на този пазар цари кризисно настроение, пишат експертите на Deutsche Bank.

Рисковите премии по облигациите на повече от 60 процента от корпоративния дълг в САЩ от сектора за добив на петрол са с над 11 процентни пункта по-високи от тези на държавните облигации на САЩ. Над това ниво облигациите се считат за „страдащи“ и са изключително застрашени от неизпълнение. „Фалитите са неизбежни“, предупреждава Крейг Никол, стратег в Deutsche Bank.

Тарек Хамид от американската банка JP Morgan потвърждава тезата: „Американският шистов петрол не работи на цена на WTI под 45 долара“. Очакванията за растеж ще бъдат преразгледани и секторът на петролната услуга ще се сблъска с изключително трудни времена, прогнозира той. Съществува и риск, че по-широката криза на т. нар. Junk Bond в САЩ ще засегне и други сектори.

И още проблеми за ОПЕК

Ценовата война на петролния пазар може да причини големи щети в по-малко стабилните страни от ОПЕК. Страните от ОПЕК се нуждаят от средна цена на петрола от 90 долара за балансиран държавен бюджет, показва анализ на инвестиционната банка RBC Capital Markets. Изпаднали в кризи държави като Либия, Нигерия или Венецуела се нуждаят от цена от над 150 долара за барел. Тези страни могат да бъдат допълнително дестабилизирани. Но Иран, който страда от американските санкции, и Ирак, който от месеци преминава през правителствена криза, също могат да бъдат силно засегнати.

И печелившите от кризата

Ниските цени на петрола обаче помагат на страните вносители, особено Китай и европейските страни, които в момента страдат от ефектите на коронавируса. Ниските цени на суровините могат да ускорят икономическото възстановяване в тези държави. Развиващите се пазари като Индия, Турция и Южна Африка, които зависят от вноса на петрол, също вероятно ще бъдат сред победителите от тази тенденция. В допълнение, това би могло да позволи на изпадналите в затруднение браншове, като авиацията, да си поемат глътка въздух.

Ниските стойности от 30 долара за барел или по-малко вероятно ще бъдат временно явление, казва анализаторът на JP Morgan Хамид, защото: „Най-добрият начин за борба с ниските цени е да има ниски цени“. Скъпите производители ще бъдат изтласкани от пазара, а доставките ще бъдат намалени. Това обаче е слаба утеха за страдащите страни от ОПЕК и за заплашените от фалит шистови компании.

По материали на Handelsblatt, Reuters, Bloomberg