Пандемията отваря пространство за развитие на концепцията за умните градове

През последните месеци градските улици се изпразниха, докато по света се налагаха извънредни блокировки срещу разпространението на коронавируса, което постави живота на пауза.

Мнозина от хората, потърпевши от тези блокировки, оценяват временната почивка от шума, замърсяването и задръстванията.

Тъй като сега градовете започват да се събуждат от така наречената "антропопауза", се появяват въпроси като това как можем да подобрим устойчиво тези урбанизационни възли, пише BBC.

Роботите и дронове със сигурност изиграха своята роля по време на глобалните блокировки.

Роботът Boston Dynamics Spot е използван за подпомагане на налагането на мерките за социално дистанциране в Сингапур. В същото време дроновете ще позволят на Zipline да доставя медицински консумативи до болници, докато роботите за телеприсъствие помагат за свързването на хората от разстояние.

Даниела Рус е ръководител на лабораторията за компютърни науки и изкуствен интелект в Масачузетския технологичен институт, а нейната лаборатория е проектирала дезинфектант, който се използва за почистване на хранителната банка на Бостън. 

Тя споделя, че роботите са имали "огромен принос" по време на пандемията. "Те помогнаха да се предпазят хората от инфекцията и това е много важно", споделя Рус.

В бъдеще тя вижда роботите да играят по-значима роля в интелигентните градове, „помагащи както с физическа, така и с познавателна работа“.

Градовете вече събират огромно количество данни чрез сензори, вградени в инфраструктурата и дори в уличните лампи, оценявайки редица показатели - от качеството на въздуха и използването на транспорта до движението на хората.

Този тип информация бързо привлича вниманието на гражданите – от това колко коли влизат в градските центрове до количеството хора, които се събират в паркове.

„Пешеходният поток падна с 95%, трафикът – с около 40%“, посочва проф. Фил, Джеймс, визирайки данните за Нюкасъл по време на блокировката.

Градовете след пандемията трябва също да обмислят дали искат да направят по-трайни промени в транспорта чрез електрическите превозни средства и мотоциклетите, смята д-р Робин Норт, основател на Immense, компания, предлагаща симулации на бъдещи градове.

"Има огромна възможност за препроектиране на транспортната система на базата на последствията от пандемията и реакцията към нея. Ако искаме да се възползваме от това, трябва да можем да планираме и да мислим напред", изтъква Норт пред BBC.

Някои градове вече обмислят как биха могли да се променят, когато пандемията утихне. Париж експериментира с идеята за „15-минутен град“ - децентрализирани, мини хъбове, където всичко, което е необходимо на гражданите, се намира в рамките на 15 минути пеша или с велосипед.

„Ville du quart d’heure“ е ключов стълб на кампанията за преизбиране на кмета Ан Идалго, превръщайки Париж в колекция от екологично преобразени квартали.

И вследствие на успеха на дистанционната работа по време на блокировките, компаниите започват да поставят под въпрос необходимостта от големи, скъпи офиси в градските центрове.

Според представители на бизнеса градовете трябва да бъдат комуникативни места.

Някои експерти обаче гледат с подозрение на идеята за интерактивния град, събиращ огромно количество данни.

Редица скептици допускат, че в Сан Диего интелигентните улични светлини са били използвани, за да шпионират протестиращите от движението Black Lives Matter, повдигайки въпроси относно гражданските свободи.

"Умният град трябва да работи за гражданите. Не трябва да става дума единствено за данни и технологии“, подчертава проф. Фил Джеймс.