Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Италианските мини-ботове напомнят за френските асигнати

Това не е първият път, в който затруднена парично държава се опитва да монетизира неподходящ актив

Италианските мини-ботове напомнят за френските асигнати

Снимка: Ройтерс

Извънредните времена изискват извънредни парични мерки. По време на Френските революционни войни и на Наполеоновите войни Английската централна банка преустановява плащанията за повече от две десетилетия, доларите бяха създадени, за да се плаща за Гражданската война в Америка, а избухването на Първата световна война затвори борсите в Лондон и Ню Йорк, пише Ребека Спанг за Financial Times.

Сега управляващата коалиция в Италия говори за емитирането на нелихвоносни съкровищни бонове (наречени мини-ботове), които да циркулират успоредно с еврото. Защитниците им твърдят, че местната икономика се нуждае от повече пари, а съкращенията на държавни разходи и данъчните увеличения, за които ЕС настоява, само ще влошат нещата.

Като член на еврозоната Италия няма право на своя собствена валута. Ако правителството обаче плаща на кредиторите си с мини-ботове и ако ги приема за плащане на данъци, то общата ликвидност ще нарасне без да се е увеличило паричното предлагане. Това не е първият път, в който затруднена парично държава се опитва да монетизира неподходящ актив.

Планът на Италия напомня за въвеждането на книжната валута асигнат (обезпечена с недвижими имоти) по време на Великата френска революция. Франция през 1789 г. е имала много кредитори и празна хазна. Революционните вълнения са направили заемането на средства и събирането на данъци неосъществимо. Така се е наложила идеята да се плаща с нещо „стабилно” – недвижимите имоти, заграбени от революционерите. След като е щяло да отнеме време да се предложат имотите на търг, асигнатите са били емитирани с тяхното обезпечение.

Валутата след това е била приета като плащане за самите имоти. Теоретично веднъж след като всички имоти са продадени, не би трябвало да има повече асигнати в обращение. На практика обаче системата не проработила толкова гладко. Не е имало задължение да се приемат асигнатите по номиналната им стойност и от самото начало те са били сериозно дисконтирани.

Хиляди организации са емитирали свои собствени асигнати с по-малки номинали с цел размяна. С много паралелни валути в обращение всяка трансакция се е превръщала в преговори. Ефектите са били социално и регионално диференцирани, в зависимост от отношението към революцията, степента на заплащане на труда и достъпа до чужда валута.

В края на 1790 г. само бедните са държали асигнати. Когато „лошите” пари се съревновават с „добрите”, те неизбежно се озовават в ръцете на маргинализираните. Това, което прави една валута „лоша” е не вътрешната й стойност, а това, че богатите отказват да я приемат. При мини-ботовете, както и при асигнатите, монетарната изобретателност задълбочава политическата поляризация.

Асигнатите са били емитирани срещу национализирани имоти, които са били собственост на църквата. За много френски католици това е означавало, че те са обезпечени с нищо друго освен светотатство. По подобен начин президентът на ЕЦБ Марио Драги каза, че независимо дали мини-ботовете са пари или дълг, те натушават правилата на ЕС.

Преди да дойде на власт италианската крайнодясна Лига се беше допитала до италианците относно дизайна на мини-ботовете. Водещият икономически съветник на партията Клаудио Борги е ревностен застъпник на валутата.

Миналата седмица неофашистът Роберто Фиоре (лидер на партията Форца Нуова) туитна, че мини-ботовете „ще бъдат революция, а ние ще излезем на улицата да ги защитаваме”. Това, което се случва, може да изглежда типично по италиански, но всъщност отразява част от по-широкия бунт срещу традиционните пари.

Било чрез местни системи за валутна търговия (като лондонската Брикстън Паунд) или криптовалути, фантазиите за самодостатъчност често са изразявани като независимост от правителствата и техните банки.

Още е твърде рано да кажем дали мини-ботовете са пари, „обсадени пари” (валути, емитирани във времена на криза, които се предполага, че ще циркулират само за кратко) или изобщо не са пари. Очевидно е обаче, че е дошло време за нова по-справедлива версия на парите, но е твърде плашещо да си представим, че въпросът може да се окаже безкрайно политизиран.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Кирилова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (8)

0
 
1
 
8
julian12 до: studioaa
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Очевидно имаш доста пропуски. А последното ти изречение е пълна глупост.
2
 
6
 
7
Sakamano до: studioaa
преди 4 седмици
"Няма по-добра система от тази, в която нито банките, нито държавата и нито едно физическо или юридическо лице няма никакъв контрол върху парите и тяхната цена"

Не е възможно парите хем да са обезпечени, хем никой да няма контрол върху тях. Не и днес, когато повечето пари са електронни. Ако всяко дигитално евро е обезпечено с реален актив, нали някой трябва да съхранява този актив - банките? Държавата? А който контролира обезпечението, той 100% контролира и парите. Откажете се най-накрая от тази глупава идея.
3
 
11
 
6
studioaa до: julian12
преди 4 седмици
Това, което твърдиш никога няма да сработи и няма нито един случай известен в историята, когато този стратегия е работела повече от 2 най-много 3 десетилетия преди инфлацията да тотално да разбие системата. Това причинява колосална икономическа криза, която може да и да продължи дори 1 век или повече. Не си струва да купонясваш и да живееш добре 10-20 години като с това съсипеш следващите 50 - 100 години. Не си струва да напиеш като кирка за да се чувстваш перфектно 2 часа и да усещаш махмурлука после 2 дни. Правителството не може да се грижи за гражданите си защото то не може да предвиди повечето им нужди никога. Правителството никога не трябва да има контрол върху емитирането на пари, защото това би довело до безумия като безусловния базов доход и до пълно разрушаване на цялата производствена база и глад подобен на този във Венецуела. Сегашната система е много по-добра от това. Реформите трябва на всяка цена да избягват увеличаване ролята на държавата в икономиката, а точно обратно. Няма по-добра система от тази, в която нито банките, нито държавата и нито едно физическо или юридическо лице няма никакъв контрол върху парите и тяхната цена...
7
 
9
 
5
julian12 до: julian12
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
В момента, в който правителството си върне контрола върху емитирането на пари и премахне лихвата налагана от банкстерите и започне да се грижи за народа тогава може да видим просперитет. Има много случаи в историята, които са доказали, че този подход работи.
4
 
11
 
4
julian12 до: studioaa
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Имаш право, че богатите си влагаме парите в активи. ;)
Бедните гледат да си изхарчат заплатата за нов телевизор, телефон или кола.
Аз обаче искам да насоча темата в друга насока. Италианското правителство не е голям фен на централната банка. Ако правителството емитира безлихвени държавни бонове, това означава заобикаляне на кредита, който трябва да поискат от централната банка. И точно това "заобикаляне" е еднственото нещо, което мини-бота-Иван-Митев е научил за 30 години и повтаря като папагал.

Още от Анализи
Фокусът на Тръмп върху растежа помага на средния американец