Защо планът на Макрон не е полезен за Европа?

Френският президент Емануел Макрон не успя, поне досега, да революционизира Франция, но той има Наполеонски планове за европейска революция. Тъй като неговата "Република, напред!' започва своята предизборна кампания за Европейския парламент, той представи плана си на 22 езика и го публикува във вестниците в целия Европейски съюз.

Освен страстния призив за съпротива срещу национализма и защитата на европейския проект, изборният манифест на Макрон съдържа редица конкретни предложения. Повечето от тях биха създали нови бюрократични структури на ЕС, пише в свой коментар за Bloomberg Леонид Бершидски.

Една европейска агенция за защита на демокрациите ще помогне на държавите членки да защитават изборните си процедури срещу кибератаки и манипулации; „обща гранична сила“ и европейската служба за убежище ще наложат единна имиграционна политика за Шенгенското пространство; Европейският съвет за вътрешна сигурност по някакъв начин ще включва Великобритания след Brexit и ще взема колективни решения по въпросите на отбраната; Европейската климатична банка ще финансира екологичния преход; европейската агенция за безопасност на храните „ще подобри контрола върху храните ни”; Европейският съвет за иновации ще получи „бюджет, равен на този на САЩ“, за да финансира технологични пробиви.

За да се обсъдят всички тези промени, а вероятно всички други, които могат да се случат по-късно (тъй като последните предложения са различни от онези, които Макрон направи в своята запомняща се реч в Сорбоната през 2017 г.), Макрон би желал да свика конференция за Европа с представители на институциите на ЕС, държавите членки, експертите, предприятията и широката общественост, които биха имали „открит разум дори да променят договорите". Тази идея е близо до повторното оформяне на съюза с още повече институции, отколкото вече има той, въпреки че всеки, който се опитва да рецитира списъка им, бързо ще загуби бройката; има дори и специална уеб страница, в която всеки може да търси агенциите на ЕС, които са повече от 40.

Подходът е типичен за Макрон, който сякаш обича да нахвърля идеи, за да види кои от тях ще оцелеят. Проектът Le Macronometre, създаден от мозъчния тръст iFRAP, показва, че президентът е стартирал 60 вътрешни реформи, от които три са отпаднали, а останалите са или приети или са в ход. Въпреки това тези реформи варират в зависимост от степента, в която Макрон е спазил своите предизборни обещания. iFRAP оценява, че 27% от тях не са спазени, 40% повече или по-малко спазени, а 33% - напълно спазени.

Макрон не се задоволява с този малко хаотичен блиц, защото и французите също не се задоволяват с него. Макар че президентът успя да успокои протестите на „жълтите жилетки“ със сериозни подаяния, неговата партия събира подкрепа от около 22 процента, почти същата, каквато има и националистическият Фронт на Марин Льо Пен. Така че той се опитва да поправи това с така наречената „Голяма национална дискусия“, състояща се от хиляди местни срещи и усилия за събиране на оплаквания и предложения онлайн. Натрупано е огромно количество материал; няма начин да се работи по него, без да оставят повечето участници недоволни от резултатите.

На европейските избори позицията на Макарон се усложнява от нежеланието му да се присъедини към някоя от вече съществуващите европейски партии. Неговата „Република, напред!“ е свързан с АЛДЕ, либералната фракция, която е четвъртата по големина в настоящия Европейски парламент, но е по-вероятно партията на Макрон да се опита да сформира нов съюз, който да включва някои членове на АЛДЕ. Предвижда се партията му да спечели 22 места от общо 705, и ще са необходими изключително сериозни усилия за изграждане на съюзи, за да се постигне влиянието, необходимо за напредък на амбициозните планове на Макрон.

Целия коментар четете в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!