Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

2017 г.: Спад на лихвите по депозитите с 50%, а по потребителските заеми - с 20%

Финансовият анализатор Десислава Николова прогнозира, че тенденцията ще се запази и през тази година, макар и с по-бавни темпове

2017 г.: Спад на лихвите по депозитите с 50%, а по потребителските заеми - с 20%

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Лихвите по срочните депозити в левове и евро са спаднали средно с около 50% от началото на годината, съобщи по БНР експертът от финансовия сайт MoitePari.bg  Десислава Николова, като се позова на данните на БНБ.

Тя прогнозира, че тази тенденция ще се запази и през тази година, макар и с по-бавни темпове.

“В интерес на истината, няма накъде повече чак толкова да спадат още лихвите по депозитите”, смята Николова.

Още по темата

Според нея при потребителските кредити също има сериозен спад на лихвите с около 20% през миналата година, но условията по отпускането на този тип заеми не са се подобрили много, като реалната им цена се запазва.

“През 2017 година лихвата се е понижила с около 20%, грубо казано, защото не трябва да гледаме само лихвата, а годишния процент на разходите, тъй като той е завършен измерител за това как са се движили цените на кредитите за потребление. Прави впечатление, че ГПР запазва същото ниво, особено при заемите в левове. Като че ли от началото на годината намаляването на лихвите се компенсира с някакви други такси и в реално изражение за кредитите за потребление в лева на практика не се подобрява тяхната цена”, отбеляза Николова.

По думите ѝ при ипотечните кредити има подобрение на условията, а осем банки предлагат и възможност за фиксиран лихвен процент за няколко години.

“Осем са банките, които предлагат такива оферти в левове за кредити в левове. Може би, трябва да изтъкнем основното предимство на един такъв заем с фиксирана лихва, който осигурява комфорт за известен период от време, че ако се променят пазарните индекси, които формират лихвата, като се покачат, лихвата ще остане фиксирана”, поясни експертът.

Десислава Николова напомни, че на пазара се срещат лихвени проценти с фиксиран период на кредита не повече от десет години, като уточни, че 10 години е някакъв суперединичен случай на банка, на единична оферта, която фиксира лихвата за толкова дълъг период.

“Стандартно банките са склонни да фиксират лихвата за сравнително кратък период от време – между две и три години. Тъй като банката все пак поема риск при фиксирането на лихвите, може да се каже, че фиксираните лихви са малко по-високи от офертите, които са с плаващи лихви”, посочи Николова.

Финансовият експерт обясни, че при сравнение на оферти при едни и същи параметри, на една и съща банка,  фиксираната лихва е малко по-висока от плаващата, защото банката също е изложена на риск от това, че я фиксира.

„След фиксирания период банката формира лихвата въз основа на референтен лихвен процент плюс надбавка, като в практиката при кредити в левове се използва три или шестмесечен Sofibor плюс надбавка, а при тези в евро – Юрибор плюс надбавка, припомни експертът на Моите пари. – Със сигурност, ако сме решили да теглим кредит, независимо дали е потребителски или ипотечен, трябва да имаме предвид, че се очаква повишаване на лихвите след известен период от време.”

Десислава Николова съветва потребителите при вземането на заем да си създадат фонд, който да им служи като финансов буфер.

“Направете си допълнителен фонд, в които да се заделят средства, в случай че месечната погасителна вноска нарасне, защото, ако изтеглим на предела на възможностите си в момента спрямо доходите, и се окаже, че след някакъв период от време (никой не може да каже две или три години), когато започнат да нарастват индексите, заемът няма да може да се обслужва", смята Николова и изчисли, че размерът на всички задължения към размера на всичките нетни постъпления трябва да е между 40 и 60% според изискванията на банките. Но ние казваме, че този размер не трябва да е повече от 40%.“

Тя даде пример, при който сумата на всички задължения на потребител, който взема 1000 лева нетна заплата, за лизинг, изплащане на телефон, потребителски кредит, не бива да надхвърля 400 лева.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Десислава Попова
Още по темата: Бюджет и финанси

Последни новини

Коментари (0)


Още от Бюджет и финанси
България подава днес писмо за близко сътрудничество с ЕЦБ*