Кирил Ананиев: Бюджетът е балансиран между Covid мерките и нуждата от реформи

Взети са решения за структуроопределящи въпроси, свързани с българската икономика, а бюджетът за догодина е балансиран между Covid мерките и необходимостта от реформи в отделните системи. Така финансовият министър Кирил Ананиев отговори в ефира на БНР на обвиненията, че план-сметката за 2021 г. е зле направена.

„Прибързано се направиха изводи за средносрочната бюджетна прогноза. Тя беше разработена в безпрецедентна ситуация. В бюджета има ясно изразени приоритети, основно насочени към мерки за преодоляване на последствията от кризата. Аз го наричам антипандемичен бюджет, тъй като в него са заложени над 3 млрд. лева за мерки за борба срещу коронавируса“, обясни финансовият министър.

Той поясни, че са предвидени 1,6 млрд. лева за подкрепа на домакинствата, 576 млн. лева за бизнеса, 748 млн. лева за органите на държавното управление, натоварени с дейностите по овладяване на пандемията и последствията, както и 76 млн. лева за национално съфинансиране от мерки, свързани с Covid-19 и подпомогнати от ЕС.

Според Ананиев няма популизъм и предизборни обещания в Бюджет 2021. „Предвиждаме буфер - бюджетите на всички министерства и ведомства ще се финансират до декември с 95% от ресурса, а останалите 5% буфер ще се използват за форсмажорни обстоятелства в системата на здравеопазването. Ако тези 5%, или 640 млн. лева, не бъдат похарчени, те ще помогнат да не се надхвърли предвиденият дефицит от 3,9%. От тези 3,9% близо 2,5% са свързани с Covid мерките. Няма да бъдат изоставени нито хората, нито бизнесът“, увери Кирил Ананиев.
Той отбеляза, че в края на следващата година страната ни ще бъде с дълг в рамките на 28,2% от БВП, което е далече от Маастрихтския критерий от 60%. „През 2019 година средният дълг на страните в ЕС е 77%, а на страните от еврозоната – 84%, като това е преди кризата“, обясни той. 

Кирил Ананиев обясни, че през 2021 г. за първи път формирането на бюджетните взаимоотношения между държавата и общините е заложено като приоритет в разчетите. „Със 732 млн. лева се увеличават всички видове взаимоотношения - за делегираните от държавата дейности, за изравнителната субсидия, за капиталовата субсидия“, уточни той.

Относно протестите на служителите на реда с искане за по-високи заплати, финансовият министър увери, че „полицаите не са забравени“. По думите му от догодина се планира 10% увеличаване и на техните заплати.

Припомняме, че според разчетите с толкова ще бъдат повишени възнагражденията на всички държавни служители, а за тези, които се водят на „първа линия“ в борбата с пандемията, увеличението ще е 30%.

Редица икономисти предупредиха, че бюджетът за догодина крие редица рискове и в него са заложени „бомби“ за следващото управление. Най-сериозни критики имаше към фактът, че планираният дефицит за 2021 г. е 4,88 млрд. лв. (3,9% от БВП), което прави повече от 10 млрд. лв. общо за тази и следващата година, които се водят „кризисни“. Друг любопитен момент от разчетите е заложеното ниво на държавния дълг до края на 2023 г. – 38,9 млрд. лв. Заедно с дефицита, тази сума също буди въпросителни, защото от таблиците към законопроекта на бюджет се вижда, че през 2022 г. ще отпаднат голяма част от социалните придобивки , които сега премиерът Бойко Борисов горещо рекламира.

Става дума за детските добавки за всяко семейство (ще бъдат върнати подоходните критерии за детските надбавки), ваучерите за храна за пенсионерите и други. Според данните сега надбавки получават 572 хил. деца. През 2021 г. те ще са 1.26 милиона, а през 2022 г. децата, предвидени да получават помощи, отново намаляват и вече са 491 хил. заради подоходните критерии.

Сериозният бюджетен дефицит е факт в разчетите, въпреки че за догодина е планиран сериозен ръст на приходите – близо 2 млрд. лв.  През 2021 г. се очаква държавата да събере 47,6 млрд. лв. Разходите възлизат на 52,5 млрд. лв.
Бюджетът е разчетен при ръст на БВП от 2,5% за 2021 г. За текущата година се очаква спад от 3%. От МФ очакват, че през 2022 г. икономиката ще порасне 3%, а през 2023 г. – с 3,2%. За сравнение прогнозата за БВП на ЕК за следващата година е 5,3%.