Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

България

Nasimo: Графитите имат място в градската среда

В София вече има организирани графити обиколки за туристи, казва един от най-прочутите графити художници в България

Nasimo: Графитите имат място в градската среда

Снимка: River Park

Всеки, който е имал път към Sofia Ring Mall миналата събота и неделя, вероятно е забелязал по-необичайното и цветно оживление в района на амфитеатъра. Поводът беше първият арт графити брънч, организиран от екипа на новостроящия се жилищен комплекс River Park, а участниците - едни от най-добрите артисти от българската графити сцена, начело с Nasimo. Пред очите на любопитната си публика те пресъздадоха в картини спомени от собственото си детство. 

Арт събитието беше вдъхновено от безгрижното детство, изпълнено с игри и забавления навън. Именно това е определящо и за проекта на затворения комплекс River Park. Инфраструктурата му се отличава с „умно планиране“ на вътрешното разпределение на комплекса и панорамни гледки към Витоша и града. Над 80% от площта е предвидена за паркова зона с градини, места за отдих, детски площадки, джогинг алеи и парк за кучета. Екипът зад проекта цели да създаде пространство, което да предразполага към създаването на спомени, прекарани далеч от виртуалното пространство, и да ги пренесе обратно в реалния свят сред природата.

Nasimo е един от най-продуктивните и пътуващи представители на съвременната българска графити сцена. Негови творби красят сгради в десетки страни в Европа, Азия и Северна Америка. Пред Investor.bg талантливият артист разказва как се променя отношението на българите към графитите и какво е мястото им в градската среда в София. 

Какво е общото и различното между Станислав Трифонов, Naste, Nasimo и Kardami Kapila Das и до коя от различните ви идентичности през годините се чувствате най-близо в момента?

Общото е, че става въпрос за една и съща личност, но за различните й аспекти и направления, в които се стреми да се развива. Винаги съм се чувствал най-близо до Станислав, както и до Насимо поради постоянното ми професионално ангажиране в художествени дейности. Naste беше тийнейджър, който обикаляше България и вандализираше всякакви чужди собствености, изписвайки името си със спрей, а Kardami е моята по-лична идентичност, която се стреми да се развива духовно.

Как възникна интересът ви към графити изкуството и как се промени стилът ви през годините?

Този интерес у мен датира от 1995 г. и е преминал през дълга и болезнена еволюция. В началото беше чист бунт и неодобрение към системата, в която живеем, после дойде етапът с рисуване на букви и характери, а след това - периодът на академичното образование във Велико Търново, когато бях силно повлиян от новопоявилата се в България хип-хоп култура.

След няколко години дойде и периодът, когато заминах и живях известно време в Канада.Тогава започнах да смесвам графитите и тяхната дива природа с класическото рисуване и живописта. Това е направлението, което се стремя да развивам и днес.

Как избирате темите на творбите си и какво е посланието, което искате  да предадете чрез тях?

Тематиката обикновено идва от нещата, които ме вълнуват в съответния момент. Често посланията, които залагам в творчеството си, са дълбоки и е възможно да остават незабележими за хора, които не се вълнуват от същите неща. Случва се и да работя по определени проекти с компании или институции, когато екипно съгласуваме посланието, но работя по такива проекти, единствено и само когато дълбоко вярвам в тях.

Сблъсквали ли сте се с негативни реакции към творбите ви, промени ли  се отношението на българите към графити изкуството през годините?

Имало е и такива случаи, разбира се, все пак всички в България добре се познаваме и знаем, че в някои отношения продължаваме да не сваляме капаците от очите си. Но истината е, че с времето остарялото мислене на хората се промени и започнахме да приемаме и ценим повече съвременното изкуство.

Преди няколко  месеца представихте в София шестата си самостоятелна изложба Life is a Study. Талантът или ученето имат по-голямо значение за добрия графити художник?

И двете са от изключително значение, но сами по себе си са нищо. Историята пази спомен за майстори без много талант, които обаче са се трудили усърдно, за да овладеят съответните техники. В същото време други хора, дарени с много талант, които обаче не са положили необходимите усилия, не са останали в историята.Този принцип работи и днес в графити изкуството.

На откриването на изложбата представихте и книгата-албум „25 years on Nasimo:Sketchbook“. Какво  искате да разберат хората  за вас от нея?

В книгата исках да покажа, че човек може да тръгне от кръглата нула и да постигне това, към което се стреми, стига да е готов да се бори и да не се предава.

Също така исках да споделя със света своето убеждение, че животът е училище и всички ние сме тук, за да се учим. Ако някой си помисли, че в един момент е станал прекалено добър в това, което прави, и че няма смисъл да продължава да учи, то жалко за похабените време и усилия до този момент. Според мен човек трябва да се учи, докато е жив. От друга страна, исках да предам това послание чрез личен пример. Именно заради това книгата проследява моето професионално развитие в скици, графити, стенописи и маслени картини, докато автобиографичните текстове разказват повече за моя житейски път. Вярвам в това, че един урок се предава много по-успешно чрез личен пример.

Вярвам също, че в един момент трябва да започнем да предаваме наученото нататък. Предаденият урок е много по-ценен от просто усвоения за себе си урок. Именно заради това реших през идващата зима да организирам в ателието си в София курсове по рисуване от натура на човешка фигура-портрет. За заинтересованите скоро ще обявя повече информация за него в профилите си в социалните мрежи.

Казвате, че първите ви графити са били единствено изява на бунтарското ви мислене. Срещу какво се  бунтувате днес?

Бунтувам се най-вече срещу своите недостатъци, както и срещу простомислието и евтиния кич. Искам да допринеса за това хората в България да превъзпитат възприятията си и придобият по-изискано чувство за естетика, не само по отношение на изкуството, но и на цялото си битие.

Как избирате  сградите, върху които рисувате, има ли критерии, на които трябва  да отговарят?

Не знам, може би сградите избират мен. Предпочитам да са с гладки и поддържани фасади.

Има ли  разлика в материалите, които  използвахте при изрисуването на първите си графити, и тези, които използвате днес?

Разликата е огромна. Започнах да рисувам графити, крадейки бои от гаража на баща ми, най-вече блажна боя, а сега работя само с висококачествени акрилни бои, спрейове и маслени бои. Държа да осигурявам на творбите си максимално дълъг и щастлив живот.

Рисували сте в десетки страни в Европа, Азия, Северна Америка, какво ви даде досегът с толкова различни  култури и как се възприемат творбите ви в различните краища на света?

Мисля, че навсякъде се ценят високо, най-вече в Западна Европа и Америка. Смятам, че различните култури в страните, в които съм рисувал, са обогатили кръгозора ми и съм много благодарен, че съм имал възможност да бъда там.

Какви са тенденциите в съвременното графити изкуство по света?

В различните страни е различно. Смятам, че обединяването на графити изкуството с класическото рисуване и живописта е нещо, което се цени много високо по света, и забелязвам, че много от световните светила започнаха да го правят.

Как оценявате българската графити сцена в момента?

Седем по десетобалната система. 

Имат ли  място графитите в градската среда, могат ли да се превърнат в туристически продукт?

Определено имат място в градската архитектура. Ежедневно получавам отзиви от хора, които са изключително щастливи заради новопоявил се стенопис в квартала им, дори срещам хора, които твърдят, че такъв стенопис е променил живота им и начина на мислене към по-добро.

В София вече се правят организирани графити обиколки за туристи, по време на които гидовете ги запознават със стрийт арт изкуството на града. Много от тези туристи дори предпочитат да разгледат градското изкуство пред историческите забележителности като паметници и вековни сгради.

Как гледате на идеята на главния архитект Здравко Здравков в София да се оформят бели стени за рисуване на графити от стрийт артисти по примера на Берлин и Барселона?

Смятам, че идеята е добра и се надявам да се осъществи скоро. Младите имат нужда от пространства, на които да развиват своите умения, вместо да цапат наред. Ако в младежките ми години имаше такива съоръжения, може би щях да съм отнесъл една идея по-малко клетви.

Вие сте творчески директор на проекта „Прозорец към бъдещето”, организиран от екипа на River Park, с какво ви привлече той?

Хареса ми идеята на проекта да погледнем през прозореца на своя живот, към безценните моменти на миналото, като така отворим прозорци за по-светло бъдеще за себе си и своите семейства. Това е красива и смислена идея, която може да бъде въплътена в изкуството по също така красив начин. Да създаваме по-добро бъдеще за децата е задължително.

В неделя жителите на София видяха създаването на най-новата ви творба на терена на амфитеатъра на Sofia Ring Mall на тема щастливи моменти от детството. Бихте ли разказали повече за събитието?

Събитието представляваше демонстрация по създаване на графити изкуство на живо. Бяха изрисувани седем произведения от мен и екип от талантливи графити художници. Всеки избра по един щастлив спомен от своето детство, който въплъти в творбата си. Екипът на River Park беше организирал „Арт Графити Брънч“ и детски игри и забавления, които наистина ме върнаха към миналото.

А кой е най-щастливият спомен от вашето детство?

Играта на криеница в боровата гора, любимият ми котарак Бельо, добрите приятели и безгрижното време, прекарано с тях.

По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от България
Камарата на геодезистите: Строежът на плаж "Алепу" е гавра със закона