Томислав Дончев: Крайният срок за внасяне на Плана за възстановяване е 2022 г.

Крайният срок за внасянето на националните планове за възстановяване на страните от ЕС е 2022 г., а 30 април 2021 г. е инструктивен срок, каза вицепрециерът в оставка Томислав Дончев по време на изслушване в Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.

Той отбеляза, че на този етап само Португалия е внесла своя официален план, а четири държави от ЕС дори имат само структура на документа и не са готови с конкретни предложения.

Дончев посочи, че ще внесе финалната версия в Министерския съвет на 28 април, за да бъде обсъден. След това, при нормални обстоятелства, той би уведомил ЕК, че България желае да се възползвал от процедурата "предварителна проверка" от ЕК, която се извършва на базата на 11 критерия. След нея би внесъл официално документа за одобрение от Брюксел.

Процедурата не е обвързваща и всяко правителство може да внесе официално плана в ЕК, след като бъде получена оценката на предложенията. Дончев не беше категоричен колко ще трае подобна проверка, защото досега друга държава не е правила такава стъпка. Според него оптимистичен срок е 2-3 седмици, защото има още няколко спорни момента в Плана за възстановяване. 

Депутатът от БСП Румен Гечев обаче заяви, че преминаването през такава предварителна проверка е притеснително, особено ако друга държава не се е възползвала от тази възможност. Той анонсира, че неговата партия ще внесе проекторешение Народното събрание да задължи правителството да внесе разработения План за възстановяване, а ако е необходимо, по-късно може да се правят корекции.

Но предвид анонсите за нередности с плана вицепремиерът в оставка смята, че няма моралното право да стартира процедурата.

Изработването на нов план от новосъздаден екип, стъпвайки на базата на договореното досега, както и при максимално стиковане между администрациите, би отнело поне 6-7 месеца.

Сценарият да бъде изпратен и след това доработен не е реалистичен на базата на насоките на ЕК, смята вицепремиерът в оставка. Такова предложение коментира депутатът от БСП Румен Гечев. По-рано днес по време на кръгла маса за Зелената сделка подобни нагласи изказа и депутатът от "Изправи се! Мутри вън!" Мария Капон.

бюджетна

От ляво надясно: Румен Гечев, председателят на бюджетната комисия Георги Ганев и Мария Капон. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

България е в напреднала фаза по изготвянето на заявлението по тази схема. В момента се работи по третия вариант на проекта, уточни Дончев.

Той припомни, че Планът за възстановяване е на стойност 12 млрд. лева и той представлява само 1/4 от европейските средства, които страната ще получи през следващия оперативен период. По европейската схема NextGenerationEU България кандидаства само за грантови средства, но не и за нисколихвени заеми, каквато възможност Брюксел дава.

Причината да не се вземат средства при изгодните условия е, че има риск да се влезе в режим на просто усвояване. Може да се стигне до положение, че интересът се насочва към сектори с обявени средства, а не към сектори, които имат нужда или трябва да бъдат развивани, обясни Дончев. За кредитния ресурс има същите изисквания към разходването, както и за грантовете. 

Парите по плана не са и единствените, с които страната ще разполага за декарбонизацията на икономиката - те ще се финансират и от Плана за справедлив преход и от оперативните програми. До момента правителството е получило проекти на стойност три пъти над планираните средства по Плана за възстановяване, каза още вицепремиерът в оставка по време на изслушването.

Средствата по Плана за възстановяване не са насочени за покриване на ликвидните нужди на изпадналия в криза бизнес вследствие от пандемията от коронавируса, отбеляза Антон Гладнишки, който е съветник на вицепремиера. Той допълни, че предложенията са съобразени с насоките на Европейската комисия (ЕК).

Дончев заяви, че по плана категорично няма да може да се инвестира в нови ядрени мощности или за отпускане на ликвидна подкрепа. В нови енергийни мощности е допустимо единствено отпускане на средства за зелени централи.

На пръв поглед инвестициите в образованието са "повърхностни", но какво по-добро от създаването на добра среда в училищата и детските градини, каза по повод предложенията в Плана за възстановяване зам.-министърът на образованието в оставка Карина Ангелиева.Тя допълни, че са планирани проекти за насърчаване на научните изследвания, създаване на STEM класни стаи и други сериозни инвестиции.

Изготвянето на националния план е бил съгласувано с множество организации, коментира и зам.-министърът на енергетиката в оставка Жечо Станков. Той отбеляза, че в сектора на енергетиката парите са насочени към енергийната ефективност и продължаването на програмата по саниране, което се приветства от ЕК. Допълнително домовете ще могат да бъдат надградени с инсталации за производство на топлинна енергия (до 1500 лева финансиране) и за производство на електроенергия с капацитет до 3 киловата (до 4000 лева финансиране).

По отношение на бизнеса ще бъдат финансирани проекти за иновативни технологии, производство и съхранение на енергия, рециклиране на отпадъците и като цяло - повишаването на конкурентоспособността на икономиката и дигитализацията.

Станков припомни, че по плана са предвидени средства за ключова инфраструктура, включително и за газопроводи до Маришкия басейн.

бюджетна