България е на четвърто място в ЕС по спад на населението през 2017 г.

България е на четвърто място в ЕС по спад на населението след Литва, Хърватия и Латвия, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в навечерието на Световния ден на населението на 11 юли. Към 1 януари 2018 г. населението на България е 7 050 000 души, което е спад от 7,3 промила спрямо същия период на предходната година.

Миналата година България е била на първо място по смъртност в ЕС и на шесто място по най-ниска раждаемост, сочат още данните на Евростат.

Населението е нараснало в 19 страни членки на ЕС през 2017 г., а е намаляло в девет. Най-голям относителен ръст постига Малта  с 32,9 промила, следвана от Люксембург с 19 промила, Швеция с 12,4 промила, Ирландия с 11,2 промила и Кипър с 11 промила.

Най-голям спад на населението е регистриран в Литва (-13,8 промила), следвана от Хърватия (-11,8 промила), Латвия (-8,1 промила), България (-7,3 промила) и Румъния (-6,2 промила). Като цяло населението на ЕС е нараснало с 1,1 млн. души (2,1 промила) през 2017 г. и към първи януари 2018 г. е 512,6 млн. души спрямо 511,5 млн. души година по-рано. Население

Миналата година в страните членки на ЕС са регистрирани повече смъртни случаи отколкото раждания (5,3 млн. спрямо 5,1 млн.), което означава, че естествената промяна на населението на съюза е отрицателна. Ръстът на населението с 1,1 млн. души се дължи на нетната миграция, отбелязва Евростат.

С 82,9 млн. жители, или 16,2% от общото население на ЕС към 1 януари 2018 г., Германия е страната с най-голямо население в съюза, следвана от Франция (67,2 млн. души, или дял от 13,1%), Великобритания (66,2 млн. души, или дял от 12,9%), Италия (60,5 млн. души, или 11,8%), Испания (46,7 млн. души, или 9,1%) и Полша (38 млн. души, или 7,4%). Сред останалите страни членки девет имат дял между 1,5 и 4% от населението на ЕС, а делът на 13 страни е под 1,5%. Населението на България, например, съставлява 1,4% от общото население на съюза.

Сред страните членки на ЕС най-висока е раждаемостта в Ирландия, а най-ниска – в Италия. През 2017 г. са били родени 5,1 млн. бебета в страните от съюза, което е с близо 90 хил. по-малко спрямо предходната година. Най-висока раждаемост е отчетена в Ирландия (12,9 промила), следвана от Швеция с 11,5 промила, Великобритания и Франция с 11,4 промила. Най-ниска е била раждаемостта в страните членки от Южна Европа – Италия (7,6 промила), Гърция (8,2 промила), Португалия и Испания (8,4 промила), Хърватия (8,9 промила) и България (9 промила). Средното равнище на раждаемостта в ЕС като цяло е било 9,9 промила.

В същото време миналата година в страните членки са регистрирани 5,3 млн. смъртни случая, което е със 134 200 души по-малко спрямо предходната година. Най-ниска смъртност е отчетена в Ирландия (6,3 промила) и Кипър (7 промила), както и в Люксембург (7,1 промила), Малта (7,6 промила), Холандия (8,8 промила), Испания и Франция (9 промила).

Най-висока смъртност е регистрирана в България (15,5 промила), Латвия (14,8 промила), Литва (14,2 промила), Унгария (13,5 промила), Румъния (13,3 промила) и Хърватия (12,9 промила).

Средното равнище на смъртността в ЕС е било 10,3 промила.

И през 2017 г. Ирландия остава страната, в която ражданията надвишават най-много смъртните случаи (естествена промяна на население от 6,6 промила). Следват Кипър с 3,8 промила, Люксембург с 3,2 промила, Франция с 2,5 промила, Швеция с 2,3 промила и Великобритания с 2,2 промила.

За сметка на това сред 14-те страни членки на ЕС, регистрирали негативна естествена промяна през 2017 г., смъртните случаи са надвишавали най-много броя на ражданията в България (-6,5 промила), следвана от Хърватия и Латвия (-4,1 промила), Литва (-4 промила), Унгария (-3,8 промила), Румъния (-3,6 промила), Гърция (-3,3 промила) и Италия (-3,2 промила).