Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Как точно ще платим за европейската Зелена сделка?

Очаква се страните от Западна Европа да бъдат основните финансови източници на прехода, докато държавите от ЦИЕ ще са главните реципиенти на предоставените средства

Как точно ще платим за европейската Зелена сделка?

Снимка: Ройтерс

Европейската Зелена сделка, която беше обявена на 11 декември, определя климатичните цели до 2050 г., за да може Европа да се превърне в първия континент, постигнал въглероден неутралитет. Това е в дългосрочен план и все още няма силата на закон, но преразглежда всички инструменти на Европейския съюз (ЕС) и включва 50 конкретни политически инициативи. Но никой все още не знае колко пари са необходими, кой ще ги плати (или със заем) и кой ще ги получи. Така че предстоят напрегнати дискусии между вероятните платци (като Германия, Холандия, Австрия, Швеция и Дания) и вероятните получатели (като региона на Централна и Източна Европа, Гърция, Италия и други страни), пише за Energy Post Франк Умбах от Европейския център за сигурност на климата, енергията и ресурсите. 

Още по темата

Не може да бъде постигнато споразумение, докато всички страни не повярват, че ролята им, било то финансова или чрез преквалифициране на излишната работна сила, е справедлива, сигурността на енергийните доставки е гарантирана и икономиките им продължават да нарастват.

На 11 декември Европейската комисия (ЕК) обяви своята „европейска Зелена сделка“, която би направила Европа първият въглеродонеутрален континент до 2050 г.

Целта на проекта се основава на цялостна стратегия за растеж и иновации за всички икономически сектори в Европа в подкрепа на нейната амбиция за намаляване на емисиите на парникови газове.

Очаква се през лятото на 2020 г. ЕК да разкрие и подробен план за ускоряване на процеса на намаляване на емисиите на парникови газове от предварително договорените 40% до 50-55% за 2030 г. (в сравнение с нивата от 1990 г.). Влиятелната Федерация на германските индустрии вече предупреди, че новите цели за емисиите могат да "обезпокоят" бизнеса и потребителите.

Реалната цена все още не е изчислена

Обявяването на нови амбициозни цели е едно, а финансирането и изпълнението им е съвсем друго нещо. До момента самата ЕК не е в състояние да уточни допълнителните финансови нужди. Но тя обеща 100 млрд. евро от „Фонда за справедлив преход“ за прилагане на Зелената сделка, като по този начин Брюксел се надява да преодолее възраженията на Полша, както и на други страни от Централна и Източна Европа.

260 млрд. евро допълнителни годишни инвестиции?

Според някои оценки за постигане на съществуващите цели в областта на климата и енергетиката ЕС се нуждае от до 260 млрд. евро допълнителни годишни инвестиции, които все още не са мобилизирани. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен също предложи чрез „Инвестиционния план за устойчива Европа“ на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да се отключат 1 трлн. евро частни и публични „зелени“ инвестиции до 2030 г.

През юни 2020 г. ще бъде представен „план за действие за зелено финансиране“.

Настоящият бюджет на ЕС за 2019 г. обаче възлиза на едва 166 млрд. евро, от които 39% са приписани на „устойчив растеж и природни ресурси“, но включва огромни субсидии за селското стопанство. Новият бюджет на ЕС за 2021-2027 г. досега изисква национален принос от 1,07% от брутния национален доход (БНД) на всяка държава членка, вместо първоначално предложените 1,11%.

Кой ще плаща и колко?

Конфликтните точки между държавите членки разделиха дискутиращите страни на два лагера: нетните вносители (осигуряват повече бюджетни средства, отколкото получават), като Германия, Холандия, Австрия, Швеция и Дания, и нетните реципиенти (включително Италия и страните от региона на ЦИЕ).


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (14)

   1| 2    
0
 
1
 
14
ing5rov до: zelka007
преди 7 месеца
"
"... това е водещата цел ... с помощта на зелената сделка ще постигнем постепенно независимост от вноса на горива , ще започнем да си чистим континента и ще засилим интеграцията , и постепенно ще превърнем Европа в още по-добро и устойчиво място за живеене ... "

след двеста-триста години ... тия които оцелеят ...
0
 
1
 
13
ing5rov до: Бидонойл
преди 7 месеца
"но е твърде вероятно да получим много повече отколкото ще платим."

Досега се видя кои получават ... не смятам че си от тях .
0
 
1
 
12
ing5rov до: zelka007
преди 7 месеца
"ЕС има от няколко петилетки , почти без прекъсване , положителен търговски баланс със света ... "

тая петилетка ше е наобратно ... ти май не видиш какво става с Германия , суперизносителя ...
0
 
4
 
11
Mit1 до: zelka007
преди 9 месеца
Няма профилна снимка
Нещо не съм много наясно какво се случва със старите панелки. Не съм виждал, чел или чувал официално да се събаря или сам да пада (недай се боже) панелен блок! В София мисля, че едни от най-старите панелки са в кварталите Дървеница, Надежда, Люлин 1.. и май вече са минали тези 40-50 години от както са ги построили!

Ако някой е осведомен, моля да сподели.
3
 
2
 
10
zelka007 до: Otka4eni reformatori
преди 9 месеца
да , вярвам ... да виждаш непродадени апартаменти в затворените комплекси с добра локация ? освен това панелките имат експлотационен срок още макс едно поколение и то ако се поддържат добре . след това какво правим , ако не се строят нови жилища с подходящ темп , какво се случва след 20-30-50 години ? по белият свят се строят жилища за възрастни хора , има си специална терминология :))) ... има едностайни жилища за социално слаби :))) ... много грешно разбиране у нас да си женен за един апартамент цел живот ...

Още от Европа
Джонсън: Работете от вкъщи по възможност