Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Поуките от Гърция

Еврозоната трябва да продължи работата по интеграцията и да помисли за следващите кризи, които неизбежно ще дойдат, смята Пиер Московиси

Поуките от Гърция

Снимка: Ройтерс

Гръцката криза предизвика европейска солидарност, драстични мерки за строги икономии и национален егоизъм. Мнозина смятат, че европейците са били твърде щедри със страна, която сама е отговорна за изпадането си почти в несъстоятелност. Други гледат на последователните програми за финансова помощ като на брутални мерки за строги икономии. Трети обаче смятат, че тази криза по един съществен и твърд начин ни напомни колко крехка е еврозоната. Тъй като настоящата програма за отпускане на безвъзмездни средства изтича на 20 август, е време да се направи преглед на постигнатото.

Важно е да отбележим, че беше правилно да спасим Гърция, смята той. 288 млрд. евро, които европейските държави и Международният валутен фонд предоставиха за осем години, бяха необходими за избягването на политически и икономически хаос. Без европейската помощ Гърция щеше да се срине и да остане в дълбок политически и икономически хаос в продължение на десетилетия. Но разпадането на Гърция би имало опустошителни последици за някои от нашите икономики. Те щяха да паднат в гръцката пропаст. Сегашният силен растеж нямаше да съществува. Така че – да, беше правилно да спасим Гърция. За да защитим нашите икономики, еврото и Европа. Като колектив - всичко това ни направи по-силни!

Излизането на Гърция от програмата за отпускане на безвъзмездни средства е добра новина както за Гърция, така и за еврозоната. То отбелязва края на период от осем години, който беше особено болезнен за гръцкия народ и дълбоко дестабилизиращ за еврозоната. Гърция вече се върна по пътя на растежа, а държавният дефицит се превърна в солиден бюджетен излишък, но въпреки мерките за строги икономии и всички реформи ситуацията на място остава трудна.

Затова мога да разбера защо много гърци вярват, че кризата още не е приключила: голяма част от населението все още живее под прага на бедността, а равнището на безработицата е над 20%. Дългът на държавния бюджет остава един от най-високите в Европа - 180% от брутния вътрешен продукт (БВП), но най-лошото е зад нас. Предотвратихме катастрофалния сценарий на Grexit и спасихме еврото. Гърция се връща към растежа, безработицата постепенно намалява и младите хора, които по време на кризата бяха в изгнание, се завръщат в своята страна. Затова вече не е налице и спешността на мерките за строги икономии. Краят на програмата, обаче, не означава краят на пътя. Все още трябва да се направи много, за да може Гърция да бъде силна и сама.

В ретроспекция трябва да признаем, че в Атина, както и в Брюксел, Берлин и Вашингтон бяха допуснати грешки, които ненужно удължиха кризата. Нямахме нито аналитичните умения, нито инструментите, да не говорим за политическата култура, да се справим с големи кризи - със скоростта на пазарите. Не видяхме предварително, че се задава тази криза и съответно не бяхме подготвени. Подценихме ситуацията. Предполагаемата бюджетна криза всъщност беше дълбока криза на гръцката държава и гръцката икономика. За да осъзнаем истинската им степен, ни бяха нужни години.

Първата програма (2010-2012 г.) беше твърде краткосрочна и твърде фокусирана върху публичните финанси. Поради това бе невъзможно с нея да се повлияе на структурните проблеми на страната. Въпреки че втората програма (2012-2015 г.) предостави по-съществени отговори, тя също беше твърде ограничена във времето. Едва в третата програма (от 2015 г. до 2018 г.) беше възможно да се определят и изпълнят необходимите структурни реформи.

Гръцката политика също изигра голяма роля за кризата. Дефицитите бяха подправени. Демагогските предизборни кампании, обръщането на политическите позиции след вземането на властта и липсата на национален консенсус в дългосрочен план потискаха възхода на страната.

Втората програма можеше да бъде успешно завършена през декември 2014 г., ако политическата коалиция "Нова Демокрация" и "ПАСОК" бе предприела политически мерки за пенсионната реформа и увеличението на ДДС на гръцките острови. Вместо това бяха насрочени нови избори. Гърците избраха коалицията на радикалната лява Сириза на базата на диаметрално противоположна избирателна програма, което доведе до шестмесечно напрежение с ЕС и на пазарите.

Европейските политици също имат пръст за кризата. Страхувайки се от избухване на еврото, те реагираха колебливо и се скриха твърде дълго зад гръцкото колебание. Голяма част от тях бяха силно повлияни от политически мотиви. Някои десни партии искаха провала на правителството на Сириза, ръководено от Алексис Ципрас, завоевателят на "Нова Демокрация" . А нерядко емоциите засенчваха политическата рационалност. Например аз преживях как тогавашният германски финансов министър Волфганг Шойбле заяви директно пред гръцкия си колега, че вече не му вярва. А веднъж трябваше да отделя холандския министър на финансите Йерун Дайселблум от гръцкия му колега Янис Варуфакис, преди да са успели да си нанесат удари. Наложи се с много търпение да се възобнови диалогът през лятото на 2015 г. и да се намери изход от безизходицата с помощта на третата програма за отпускане на безвъзмездни средства, която въобще не би била необходима, ако ги нямаше тези политически шмекерии.

Не на последно място трябва да се обърне внимание на ролята на съответните институции при изпълнението на програмите. Сътрудничеството между Европейската комисия, Европейската централна банка, Международния валутен фонд (МВФ) и впоследствие създаденият Европейски механизъм за стабилност, не винаги бе лесно. Въпреки че финансовата експертиза на МВФ ни помогна, някои екстремни и лични възгледи застрашиха отношенията ни с гърците, а дори доведе до това, че Еврогрупата, по мое мнение, гласува за много по-трудни реформи, по-специално за пенсионната реформа от 2019 г.

Политическото ръководство бе отчасти отговорно за осемте дълги години на кризата. Аз самият не бих искал да се изключа от отговорност. Много от нас направиха всичко възможно да облекчат хората. Аз също винаги съм се ангажирала с това, въпреки че понякога бях единственият в Еврогрупата, заедно с Жан-Клод Юнкер, на тази позиция. Гордея се с това.

Ролята на така наречената тройка и "Мъжете в черно", така наречените експерти на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, трябва да се обсъди по-подробно. Твърди се, че народната воля не е била спазена, а съюз на пазарите и на неизбрани от народа технократи е наложил своите мерки на гръцкия парламент. Често критикуваните технократи често бяха настоятелни. Но имахме нужда от експерти, които да оценят правилно ситуацията в Гърция и да подкрепят по-добре страната.

Гръцката демокрация винаги е била напълно уважавана във всичките ѝ принципи. Гръцкият народ реши да остане в еврозоната и ние спазихме това суверенно решение. Вярно е, че институциите разработиха конкретни мерки. Мандатът беше даден от европейските министри, които на свой ред са отговорни пред съответните парламенти. А те са избрани от съответните народи.

Оставам убеден, че приемането на третата програма за финансова помощ е исторически момент за Гърция и за цяла Европа. Гърция възстановява законното си място в еврозоната и възстановява отново по-голяма автономия в своите икономически политики.

Това обаче не означава, че Европейският съюз вече дава на Гърция свободата да се грижи сама за съдбата си. Все още има много работа. Намаляването на държавния дълг и продължаването на реформите трябва да бъдат основен приоритет за гръцкото правителство.

Европейската комисия остава на страната на Гърция, но в същото време трябва да гарантира, че страната изпълнява задълженията си. Свързаният с това мониторинг не е четвърта програма. Той не съдържа нови искания за действия или реформи. За Гърция е важно да използва помощта, предоставена от нейните партньори, за да завърши важни реформи, а европейските партньори очакват Атина да изпълни ангажиментите си - нито повече, нито по-малко!

Еврозоната, от друга страна, трябва да продължи работата по интеграцията и да помисли за следващите кризи, които неизбежно ще дойдат. Превенцията е по-добра от последващата грижа. Вече представихме съответни предложения. Надявам се, че държавите ще бъдат достатъчно мъдри, за да гледат на бъдещето с увереност.

Пиер Московиси (на 61 години) е член на френските социалисти и, от 2014 г. е част от Европейската комисия, еврокомисар по икономическите и финансови въпроси, данъчното облагане и митническия съюз. Материалът е написан за германското издание Die Welt.
 

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (7)

1
 
3
 
7
data до: Grosss
преди 10 месеца
Ми то долу горе така и стана - щот не виждам някой да е погасил дълговете на съседите
5
 
3
 
6
Grosss до: data
преди 10 месеца
Че какъв е проблемът с Гърция тогава ?Да направят дългове от 5-6 трильона
евро като Франция и Германия и да си кютат така во веки веков.
2
 
3
 
5
преди 10 месеца
Няма профилна снимка
Чакайте да се разберем - какви строги икономии ви гонят ! Кредитна експанцзия при нулеви лихви , наливане на милиарди в инфраструктурни проекти /санирания и ............../ раздути администрации и системи с огромна неефективна издръжка , 2,5 трил Е ............ СТРОГИТЕ ИКОНОМИИ СЕГА ЗАПОЧВАТ , ако не вие ясно .
0
 
2
 
4
data до: Grosss
преди 10 месеца
Другото което не знаят е че по същество тоя дълг е вътрешен . Както щатския , така и европейския
0
 
2
 
3
data до: Grosss
преди 10 месеца
Другото което не знаят е че по същество тоя дълг е вътрешен . Както щатския , така и европейския

Още от Европа
Отказът на Макрон да подкрепи Вебер начело на ЕК разгневи ЕНП