Асена Сербезова има 3 месеца да намери изход от кризата с медицинския персонал

С три месеца разполага здравният министър Асена Сербезова да разработи концепция за преодоляване на дефицита на лекари и медицински сестри в страната. Това реши днес Народното събрание по време на разискванията по питане от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на здравеопазването относно политиката за преодоляване на недостига на лекари в определени специалности и на медицински сестри, и за задържане на младите лекари и медицинските сестри в България.

От трибуната Сербезова обяви, че разработването на тази концепция трябва да бъде на надпартийно ниво, а в центъра да бъде поставен пациентът.

„Двата основни приоритета са проблемът с кадрите и електронното здравеопазване, защото те вървят ръка за ръка. Човешките ресурси обаче са основният активен елемент на всяка система“, обясни министърът. Тя призна, че държавата може да създаде нужните условия, но ролята на ръководителя на лечебното заведение е също толкова важна, защото на практика от него зависи какво ще бъде трудовото възнаграждение.

Според решението на парламента Асена Сербезова ще има 6 месеца, считано от днешна дата, в които да представи и финансови разчети за предложените мерки. Догодина по същото време пък здравният министър трябва да отчете пред депутатите кои мерки са стартирали, както и резултатите от реализацията им. 

От БСП коментираха, че въпросът е изключително болезнен и тежък. По думите на социалиста проф. Георги Михайлов казусът с недостига на кадри в здравеопазването е обсъждан още при първите срещи между коалиционните партньори.

„Тази криза няма да се преодолее нито за 2, нито за 3, нито за 4 години. Професионалното обучение е 6 години, натрупаните горчилки са много. Усилията на парламента трябва да бъдат огромни. Първото, което смятаме и се прие е, че трябва да променим системата на специализация, за да я направим привлекателна и да отговаря на съвременните изисквания. Затова внимателно се обсъжда идеята за единна специализация на кадрите“, обясни той.

От ГЕРБ също взеха активно участие. Според бившия здравен министър Костадин Ангелов има два проблема - броят на лекарите и медицинските сестри, които са в пенсионна и предпенсионна възраст и броят на младите лекари, които искат да работят в места, различни от големите университетски центрове. По думите му трябва да е ясно, че ако след 10 години всичко продължава по този начин, основно в първичната извънболнична помощ, почти всички лекари ще бъдат в пенсионна възраст. Той припомни, че има огромен брой млади лекари, които избират да работят в чужбина.

„Мерките, които са пропуснати да се вземат преди 10 години, дават отражение сега“, каза Ангелов, но пропусна да отбележи, че ГЕРБ бяха на власт почти 12 години

По време на разискванията от „Има такъв народ“ (ИТН) обещаха, че ще внесат законодателни промени, които да позволят засилен контрол на принципала върху управлението на лечебните заведения. Обмисля се и мандатност на директорите на болници.

От ДПС припомниха, че около 30 хил. са лекарите в България, но в момента има свръхспециализация в някои медицински специалности и недостиг в други. Също така се наблюдава и неравномерно разпределение по региони.

„Над 62% от лекарите са над 50 години. Основно в доболничната помощ работят лекари в пенсионна и предпенсионна възраст. Необходимо е да се обмислят различни варианти за обучение и задържане на медицинските кадри у нас. Около 90% е дефицитът на медицински сестри у нас“, каза инициаторът на дискусията Джевдет Чакъров.

Припомняме, че по данни от анкетата на „Индекс на болниците“ за кадровия дефицит в здравеопазването около 73% анкетираните болнични мениджъри са заявили, че изпитват недостиг на лекари. Според тях най-голям е дефицитът на специалисти в следните области - Анестезиология и интензивно лечение  - 42,9% от болниците, Хирургия – 41,7%, Педиатрия – 38,8%, Кардиология – 34,7%, Неврология - 28,6%, Неонатология - 28,6%, Акушер-гинекология - 26,5%, Инфекциозни болести - 26,5%, Клинична лаборатория - 26,5%, Нефрология - 24,5%, Вътрешни болести - 22,4%, Спешна медицина - 22,4%, Образна диагностика - 22,4%.

В 82,6% от анкетираните лечебни заведения до 40 медици работят на договор и на друго място.

Още по-голям е проблемът с дефицита на медицински сестри. Недостиг на този вид кадри заявяват близо 90% от анкетираните болници. В над 40% от анкетираните лечебни заведения на един лекар се пада по-малко от една или една медицинска сестра. В 58% от болниците на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва.