Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Нужда от чуждестранни работници има, опасност от дъмпинг - не

Българските работодатели в много сектори просто няма как в момента да предоставят сравними с техните западноевропейски конкуренти условия, посочват от ИПИ

Нужда от чуждестранни работници има, опасност от дъмпинг - не

Снимка: Архив Ройтерс

В края на 2017 г. бяха приети промени в Закона за МВР, Закона за чужденците и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, чиято цел беше да улеснят бизнеса в наемането на граждани от страни извън ЕС. Цените на някои свързани с процеса административни услуги бяха намалени, а продължителността на някои срокове – съкратена.

Една от най-важните стъпки обаче беше пропусната – ревизията на максималната квота от чуждестранни работници в българските предприятия, пише Явор Алексиев от Института за пазарна икономика (ИПИ) в свой материал. В момента работниците от трети страни не могат да формират повече от 10 на сто от средносписъчната численост на наетите – безсмислено ограничение, което на практика връзва ръцете на много малки и средни предприятия (МСП). Според обсъжданите сега промени, внесени между първо и второ гласуване на новия пакет от мерки, този дял ще се увеличи до 20%, а за МСП – до 35%.

Очаквано тези предложения срещнаха съпротивата на синдикатите. Между редовете от стенограмите от заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество и официалното становище КТ “Подкрепа” и КНСБ откриваме техни твърдения, противоречащи не само на икономическата логика, но и на официалните данни за развитието на българската икономика. Синдикатите твърдят че:  „... липсва доказана потребност за предприемане на подобна стъпка. Статистиката показва, че през последните 18 месеца само 10 работодатели са поискали да наемат граждани от трети държави над законовите 10%.”

Тук очевидно става дума за някакъв когнитивен дисонанс. Според синдикатите хем няма работодатели, които да искат да запълнят над 10% от позициите си с чужденци, хем приемането на тази разпоредба би довела до „трудов и социален дъмпинг върху българския работник”. В становището на КТ „Подкрепа” и КНСБ се промъква внушението, че едва ли не всяко малко или средно предприятие в страната ще подмени 35% от числения си състав с чужденци („Напомняме, че малките и средните компании са 99,8% от всички български предприятия!”).

Още по темата

Още при предишния пакет от промени посочихме, че вероятността пазарът на труда в България да бъде “залят” от чужда работна ръка дори при липса на каквито и да е ограничения за нейния достъп е минимална. България се конкурира за вноса на кадри с редица други страни от ЕС, които могат да предложат много по-добри условия от българските работодатели.

Разликата в нивото на заплащане между България и изпращащите работници страни (като Украйна, Молдова и Македония) не е достатъчно голяма, за да предизвика натиск върху ръста на възнагражденията на българските работници. Ние не сме нито Германия, нито Австрия или Великобритания, за да може публичната политика да става заложник на такива опасения.

Още от становището на синдикатите: „Твърденията и оценките на различни „експерти“ за нуждите на бизнеса от кадри и добрите условия на труд, които ще привлекат десетки хиляди граждани на трети държави в България, се оказват безпочвени. (...) Недостигът на кадри първо трябва да бъде доказан с ясни, недвусмислени официални данни, каквито в момента няма.”

Според редовните наблюдения на НСИ недостиг на труд не само има във всички сектори на икономиката, но той се е удвоил само в рамките на последните 24 месеца. По-ясни и недвусмислени данни от тези трудно ще бъдат открити.

Аргументът, че българските работодатели искат да си внесат работници, само за да не плащат по-високи заплати на българите на практика съдържа допускането, че незаетата работна ръка в страната иначе покрива нуждите на бизнеса, но иска прекалено високи заплати. Структурата на безработните лица обаче е на практика аналогична с тази от 2008 г. – 55% от безработните са без квалификация, а близо 30% са с начално и по-ниско образование. Цената на труда е винаги фактор, но дали възможността за наемане на част от безработните българи не се е изгубила именно някъде по линията „непомръднала квалификация – рекорден ръст на минималната работна заплата през последните години”?

В същото време Националната стратегия за учене през целия живот се е засилила към втори пореден провал. Може би ако бяхме успели поне през 2017 г. да постигнем заложената за далечната вече 2013 г. 5-процентова цел за участие на населението в този процес, нещата щяха да изглеждат другояче. Това не е провал само на бизнеса, а и на тясно публични политики като образованието (включително в минали периоди) и мерките на пазара на труда (които продължават да прикриват последствията от безработицата, а не да борят причините за нея).

Напълно възможно е в един момент да се окаже, че „решението” на недостига на труд чрез връщането на българските работници от чужбина (което предлагат синдикатите) всъщност минава именно през вноса на работници от трети страни. Българските работодатели в много сектори просто няма как в момента да предоставят сравними с техните западноевропейски конкуренти условия на работа и заплащане. За да бъдат стопени тези разлики, икономиката трябва да продължи да се развива, а това е изключително трудно когато предприятията не разполагат с нужния им трудов ресурс. Как изобщо си представяме обратната ситуация?

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Веселина Василева

Последни новини

Още по темата

Коментари (12)

   1| 2    
1
 
9
 
12
преди 3 месеца
Сега искат да внасят работна ръка - включително ИНДИЙЦИ - ама колко ще работят те? Или - също като "нашите" индийци - които индиректно упоменавам в долният пост, просто ще ни виснат на врата - щото малко са ни нашите паpaзити, ами и още да внасяме !!! Това ще бъде поредният, ако не и последният удар върху етническият баланс в държавата.
1
 
9
 
11
преди 3 месеца
"Структурата на безработните лица обаче е на практика аналогична с тази от 2008 г. – 55% от безработните са без квалификация, а близо 30% са с начално и по-ниско образование.
Националната стратегия за учене през целия живот се е засилила към втори пореден провал."


Ето това са истинските проблеми, които обаче държавата не желае да разреши, само и само да не наруши "правата" (тоест КЕФЪТ) на паpaзитните касти. Отказът от труд на тия лица с мотивът, че "няма работа", е смехотворство и наглост, защото има огромен брой дейности, които нямат никакви изисквания към образователен ценз и квалификация - ремонт на пътища, земеделие, животновъдство и т.н. - а селското стопанство е основа на класическата икономическа пирамида - създавайки работни места надолу по веригата - или казано с други думи един милион работещи земята или отглеждащи добитъци, биха отворили работни места за още поне толкова хора в преработващата индустрия... смятайте сами през колко ръце трябва да мине половин кило вълна, за да стигне от гърбът на овцата до вашият гръб.

Но - благодарение на "социалната държава" тия вече потомствено безработни са огромен воденичен камък, мъртъв товар на гърба на икономиката и обществото - което е принудено да ги храни, защото те не искат да работят дори това, което могат.

Ако те бъдат заставени - държавата ежегодно ще спестява над 3 МБ - които сега отиват за хрантутенето им - и ще получава близо 1 МБ от данъците, които плащат те.... ДОРИ субсидиране на земеделие и животновъдство на стойност 1 МБ на година, реално ще се покрива от работещите надолу по течението и бюджетът пак ще е на огромен плюс....

ама така (както наблюдаваме) се получава, когато държавата НАГРАЖДАВА с пожизнена издръжка лица, които отказват да работят, само защото това било тяхна "културна особеност" !!!
0
 
5
 
10
преди 3 месеца
Дулово, Тутракан и Исперих уж никаква работа няма а е пълно с хора.
0
 
4
 
9
преди 3 месеца
Заплащането в посочените региони е около минимална и малко над
минималната,рядко се достига 1000 лв.Там е истината Видин,Монтана
Силистра,Разград,Търговище.Турците от селата не емигрират....стоят и
си натискат парцалите.
9
 
5
 
8
zelka007 до: studioaa
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Какво правим обаче с хората , които не могат да си изкарат надницата за тези 1000лв заплата + осигуровките за нея + режийните за работното място + някаква печалба за собственика ... ? И второ замислял ли си се какво ще стане с цените на стоките и услугите при масово удвояване на работната заплата :))) - ами и те почти ще се удвоят... Ей така за протокола питам, на колко човека плащаш заплата ?

Още от Икономика и политика
Икономическият министър: Стартъпите могат да се финансират с над 200 млн. лева