Законът за личния фалит умишлено се отлага, смята финансист

За България е подходящ англосаксонският модел на личен фалит – колкото се може по-бързо длъжникът да се обяви в несъстоятелност. Българското законодателство е така структурирано, че само в рамките на шест месеца до една година кредиторът може да събере нещо от длъжника. Това мнение изрази финанситът Васил Кендов в ефира на Bloomberg TV Bulgaria по повод инициативата на омбудсмана Мая Манолова да се приеме закон за несъстоятелност на физическите лица.

“В България този закон ще се въведе възможно най-късно, когато бъдем наистина притиснати от ЕС да въведем и да имаме такъв регламент”, смята Кендов.

Той е убеден, че в България се прави всичко възможно този закон да бъде отложен и да не се въведе както трябва.

„Имаше 1-2 проекта на политически сили. Чел съм ги и двата – по тях има много забележки, много тежки процедури. Но по-скоро въпросът е какво целим с въвеждането на един такъв закон. Изглежда целта е просто той да бъде приет и да не работи, както много други закони. Лично моите очаквания са, че така ще се получи“, изрази скептицизъм финансистът, но настоява, че е важно да се направи така, че законът да работи.

Той напомни, че към днешна дата с този закон се е заел омбудсманът Мая Манолова.

"Но моят опит показва, че от години наред се правят едни кръгли маси всяка година, обсъждат се едни неща, изпращат се хора в командировки да видят как е в чужбина – в САЩ, в Австралия, къде ли не по света. И няма краен резултат, което означава само едно – този закон умишлено се отлага във времето“, посочи Васил Кендов.

По думите му друг проблем на въвеждането на този закон е давността, срокът, за който трябва да протече процедурата по фалита.

Кендов посочи, че в това отношение има голямо разминаване във вижданията между икономисти и юристи.

„Юристите говорят за срокове от порядъка на 5-10 години, което ще обезсмисли още веднъж неговото въвеждане, защото да търсиш десет години пари от длъжник е някак си наивно в нашата държава, смята той.

Васил Кендов е категоричен, че и сега има достатъчно юридически способи по Гражданско-процесуалния кодекс и банките могат да си извадят изпълнителен лист за два дни.

"След това по процедурата, в зависимост от липсата или наличие на имущество, те събират дълга до една година и с това се приключва", даде пример финансистът и обясни каква е процедурата. – Оставят те на мира и ти отново можеш да влезеш в светлата икономика. Когато човек бъде притиснат от частен съдебен изпълнител или някой кредитор, той има три възможности: да влезе в сивата икономика, за да не може никой нищо да му вземе, да излезе в чужбина или, колкото и странно да звучи, да се самоубие – имахме и такива случаи."

Кендов прогнозира, че нито един от тези варианти не върши работа "нито на нас като общество, нито на длъжника, нито на кредиторите". Той смята, че практически няма начин да търсиш пари от някой толкова дългосрочно.

Защо лошите кредити не са по вина само на длъжника? Трябва ли да се търси отговорност и от кредитора? Какво показват практиките от европейската практика? Кой има интерес законът да не се приема? Вижте повече от коментара във видеото!