Започва акция за увеличаване на заплащането за нощен труд в България

Индустриалните федерации на КТ "Подкрепа" и КНСБ започват национална акция "Заедно да защитим труда си!". Акцията беше представена на съвместна пресконференция от лидерите на двата синдиката Димитър Манолов и Пламен Димитров, съобщава БТА.

С акцията стартира национална подписка за значително увеличаване на заплащането за нощен труд, като синдикатите искат то да стане функция от минималната работна заплата за страната. Така допълнителното възнаграждение за нощен труд ще има обективен измерител, който ще расте през годините. Сегашната стойност от 0,25 лв. на час на допълнителното възнаграждение за нощен труд е определена през 2007 година.

КНСБ и КТ "Подкрепа" настояват още сумираното изчисляване на работното време да е само за производства с непрекъсваем /непрекъснат/ технологичен режим на работа. Предлага се и ограничаване на сумираното изчисляване на работното време за не повече от 4 месеца, а не както е досега за половин година по преценка на работодателя. Искането е заложено в конвенция на МОТ за работното време, която е ратифицирана от България. Според синдикатите неспазването на конвенцията е довело до това, че се позволи работната седмица да не е до 48 часа, а до 56 часа.

Подписката е и за гарантиране на реалното отчитане и заплащане на положения извънреден труд при сумирано изчисляване на работно време и увеличаване на заплащането му на 75 на сто / в почивните дни / и 100 процента / на официални празници/. 

До Коледа от синдикатите се надяват да съберат около 100 000 подписа. 

"Ние полагаме най-много и най-нископлатен труд", заяви Димитър Манолов. По думите му изследване на Европейската фондация за подобряване на условията за труд и живот сочат, че България е на пето място в ЕС по количество работно време, което полагат работещите в страната. 

Над 50 на сто от извършените нарушения във всички сектори, санкционирани от Инспекцията по труда, са свързани пряко или косвено, с нарушения на работното време, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Най-често причините са в порочни практики в прилагането на сумираното изчисляване на работното време, дежурства и несправедливо отчитане и заплащане на полагания извънреден труд.

Нарушават се права не само в предприятията с непрекъсваем режим на работа или трисменен режим на работа, а и за много други в индустриалния сектор, в търговските вериги, в хотелиерските вериги, в транспорта, в здравеопазването, каза Пламен Димитров. 

При 24 часов режим на работа се работи на смени - понякога две по дванайсет часа, което е изключително тежко за някои сектори като химическата индустрия, обясниха от синдикатите. Продължителната работа при специфични условия крие рискове за живота и здравето на работниците, влияе върху личния и семейния живот, претоварва и стресира и създава несигурност при работа и несправедливост при заплащането на извънредния и нощния труд, заявяват от синдикатите в апел към трудещите се с призива да бъде подкрепена подписката. 

Това е и една от основните причини за липсата и напускане на квалифицирана работна ръка, смятат от КНСБ и КТ "Подкрепа".

По отношение на нощния труд и заплащането му още през април миналата година КТ "Подкрепа" поиска увеличаване на допълнителното възнаграждение и ограничаване на полагането на нощен труд. Според КТ "Подкрепа" извършените многобройни изследвания на полагащите нощен труд установяват увеличение на риска от заболявания на сърдечно-съдовата система с 40 на сто, с три пъти от рак на простатата, с 30 на сто от рак на гърдата, с 40 на сто от рак на белите дробове и на пикочния мехур, депресии, диабет и метаболитни проблеми. Социалните рискове са свързани с проблеми в семейството, социална изолация и като следствие репродуктивни проблеми, което пък довежда и до демографски проблеми. 

С нощен труд са заети над 400 хиляди души в България. Синдикалистите се надяват акцията "Заедно да защитим труда си!" да бъде подкрепена със законодателни действия от страна на правителството, но ако не бъдат чути, двете Конфедерации са готови на митинги, шествия, дори и стачки, посочиха лидерите им. 

По време на пресконференцията беше припомнено, че работна група към МТСП направи опит за промени в Кодекса на труда, но работата не доведе до никакви резултати.