Китай този път няма да спаси световната икономика

Индикаторите за рецесия в САЩ се засилват, като има една по-голяма от обикновеното причина, поради която светът трябва да се тревожи: Китай този път няма да дойде на помощ, пише Дениъл Мос за Bloomberg.

Един от двигателите, които движеха глобалното икономическо възстановяване след последните два спада в Америка - сравнително плиткият през 2001 г. и катастрофата, започнала през 2007 г. - беше Китай. С ескалирането на финансовата криза Пекин отприщи поток от кредити и намали лихвените проценти, което предизвика търсенето на всичко - от австралийски въглища до немски автомобили.

Този път едва ли ще видим нещо подобно. Пекин не проявява голям апетит за пореден кръг от масивни фискални стимули, тъй като компенсира разточителността от последното десетилетие, когато позволи огромно натрупване на дългове и подхрани балони при активите.

Макар китайските власти да стимулираха икономиката през изминалата година, те много внимават как го правят. Икономистите продължават да прогнозират намаления на базовия лихвен процент, но те не са предстоящи, както писа наскоро в Bloomberg Шули Рен. Народната банка на Китай предпочете да понижи изискванията за резервите на кредиторите, след като институцията се фокусира върху най-добрия начин за насочване на кредита към определени сектори на бизнеса.

Това не вещае особено добри перспективи за глобалното възстановяване. По време на  финансовата криза най-влиятелните централни банки в света координираха намаляването на лихвите с участието на Китай. Участието на Пекин превърна Китай в сериозен играч на глобалната монетарна сцена.

Колко вероятно е Народната банка отново да предприеме нещо заедно с Федералния резерв? При президент като Доналд Тръмп в Белия дом, не много. Освен това Тръмп вече оприличи председателя на Фед Джером Пауъл с китайския президент Си Дзинпин. Известно е, че отчаянието поражда странни приятелства в преследването на общи краткосрочни цели.

Добрата новина е, че каквито и стъпки да предприеме Китай, те ще имат вълнообразен ефект предвид размера на страната. Брутният вътрешен продукт вече е около 14 трилиона долара, в сравнение с едва малко над 1 трилион през 2001 г. и около 4 трилиона през 2007 г. Китайските фирми продължават да правят инвестиции в съседни страни, а финансирани от Пекин кредитори като Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура може да осигурят пари за затруднени икономики.

Нека обаче да гледаме в перспектива. Китай сега отчита икономически растеж от около 6%, а не 15-те процента от 2007 г. или приблизително 10-те от 2001 г. Бизнес ръководителите и политиците, които хвалеха модела за развитие на Китай, сега са забележимо по-тихи.

Не всяка рецесия е като тази от 2007 г., нито пък винаги е придружена от финансов крах. Следващият спад, когато и да дойде, все пак ще бъде болезнен, така че САЩ може да искат да започнат търсенето на отдаден партньор. Вероятно е грешка да очакваме, че този път това ще бъде Китай - той е не само по-малко склонен, но и по-малко способен.