Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Zoom

За мнозина на Запад работата от чужбина е новата работа от вкъщи

След затварянето на офисите много служители заменят студения север в Европа за Средиземноморското крайбрежие

За мнозина на Запад работата от чужбина е новата работа от вкъщи

Снимка: Nicola Muirhead/Bloomberg

Когато Дженифър Бабен разбрала, че офисите на работодателя й в Париж няма да отворят отново скоро, тя си събрала багажа и се установила в сицилианския град Палермо, пише Wall Street Journal.

„Възползвах се от възможността да се преместя в Сицилия, защото много я обичам“, казва 28-годишната Бабен, който продължава да работи в базирана в Париж застрахователна компания, но от Палермо. „Мястото е пълно с енергия и е хаотично, но по някакъв начин приятно. Обожавам го“, споделя тя.

В момент, когато пандемията продължава да бушува в повечето западни страни и повечето офиси вероятно ще останат затворени през зимата, все повече европейци и американци се възползват от шанса да работят от чужбина.

Те напускат домовете си в Париж, Лондон и Ню Йорк и работят от разстояние от места с по-топъл климат, на които обичайно се наслаждават само докато са във ваканция, като Южна Италия и Португалия. Въпреки че много страни по света остават затворени за американски туристи по време на пандемията, страни членки на ЕС приемат американци, търсещи местожителство.

За някои това е шанс веднъж в живота да заменят студения, влажен север за Средиземноморието, като в същото време запазят работата си.

Това може да е и начин за намаляване на разходите. Сега Бабен плаща 600 евро, равняващи се на 710 долара месечно за двустаен апартамент с гледка към площада в центъра на Палермо, около една трета от наема за по-малкия й апартамент в Париж.

„Много съм благодарна, че имам работа, парижка заплата и живея на място, което е много по-евтино и според мен много по-хубаво“, казва Бабен, която е родена в Австралия.

Още по темата
По-голямата гъвкавост на работното място вероятно ще се запази. Около 80% от корпоративните ръководители, участвали в допитване на института Gartner, което беше публикувано през юни, заявиха, че очакват да продължат да разрешават работата от разстояние дори след края на пандемията. Близо половината планират да позволят на служителите си да работят от разстояние през цялото време.

За самонаетите лица преходът към работа от всякъде понякога е дори по-лесен, тъй като срещите лице в лице с клиенти до голяма степен са заменени от видео обаждания.

Джинси Лъмпкин, писателка и експерт в козметичната индустрия от Ню Йорк, в момента работи от Португалия, но се придържа към графика на Източното крайбрежие.

„Мога да се събудя в 10 ч. сутринта и това е 5 ч. американско време. Чувствам се наистина страхотно“, споделя тя. Недостатъкът е, че работи до късно, обикновено до 1 ч. след полунощ, но няма нищо против: „Аз съм нощна птица, винаги ми е било трудно да стигна до офиса навреме“.

Лъмпкин имала работа на пълен работен ден в рекламната индустрия, докато не била съкратена през пролетта, когато започна пандемията. „Това беше прикрита благодат“, казва 40-годишната жена, която имала време да напише фантастичен роман през лятото, преди да я затрупат работните ангажименти като служител на свободна практика.

Тя заминала за Португалия през септември, за да търси жилище с партньорката си. Двойката претеглила предимствата и недостатъците на живота в Лисабон или на по-тихо място по крайбрежието. Те планират да се установят в Португалия за постоянно, след като визата им стане готова. Но все още не смятат да се отказват от апартамента си в Ню Йорк. След овладяването на коронавирусната пандемия Лъмпкин иска да пътува редовно до САЩ, за да се среща с клиенти и да присъства на фото сесии.

„Обичам Ню Йорк и хората, но можем да сме много нетърпеливи. Ритъмът на живот тук е много по-управляем“, споделя тя.

Животът в Южна Европа не винаги е лесен. Пандемията нанесе тежък удар на региона. Португалското правителство наложи миналата седмица вечерен час и ограничения през уикенда в по-голямата част от страната, за да забави разпространението на вируса. В Италия, където ръстът на заразените подлага болниците на натиск, части от страната са под лека блокада, а баровете, ресторантите и пътуванията са строго ограничени.

Въпреки новите правила 47-годишният Дънкан Уолис от Манчестър, Великобритания, казва, че установяването му в Сицилия си заслужавало.

„Не виждам причина да напускам. Ограниченията в Италия, дори да бъде наложена национална блокада, ще бъдат сходни с процедурите в останалата част на Европа“, казва Уолис, който обучава учители в различни части на света и сега върши работата си от разстояние.

„Исках да отида на място, където мога да се радвам на малко слънце, да прекарвам повече време навън и където наемите са малко по-ниски“, споделя той.

След като прекарал блокадата тази пролет във Великобритания, Уолис събрал багажа си и заминал за Италия през август. Той пристигнал в Палермо по-рано през ноември, където планира да остане поне да месец, вероятно докато може да възобнови обучението лице в лице.

Работата от чужбина в нов град насред пандемията има и своите недостатъци. „Понякога ви става малко самотно. Нямам търпение да се социализирам. Обикновено не го правя, но усещам необходимост от известен човешки контакт“, споделя Уолис.

Работещите от чужбина хора нарастват толкова бързо, че някои компании започват да задоволяват нуждите им. Някои хотели, лишени от туристи, предлагат пакети за работещи от разстояние служители, включително специални цени за по-дълъг престой, високоскоростен Wi-Fi и работни пространства.

Хотелската компания Selina се е насочила конкретно към хора, работещи отвсякъде. Компанията въведе месечни наемни пакети за курортите си в Португалия, предлага услуги като тихи работни пространства и йога практики. Тя има програмата, откакто се разширила към Мексико, Коста Рика и други страни.

„Местните хора искаха да напуснат града, а чужденци, които бяха напът да се завърнат в родината си, пожелаха да останат. Видяхме този потенциал“, казва Мануел Рито, базиран в Лисабон директор на маркетинга в Европа на Selina.
Той очаква, че тенденцията само ще се ускорява с края на пандемията. „Хората ще искат да работят отвсякъде в света и да разглеждат местата, на които се намират“, казва Рито.

За Лорън Д’Амико на 32 години от Уисконсин пандемията била рядка възможност да прекара няколко месеца в дома на семейството си в Сицилия заедно със съпругата си и двете си деца.

През пролетта той получил нова работа в компания за медицински софтуер, която му позволява да работи от разстояние през цялото време. Преминаването на училището на децата му към занятия от разстояние също открило нови възможности.

„Това означава, че ставаме малко по-късно и работим до малко по-късно“, казва Д’Амико, който пристигнал в Палермо миналата седмица и планира да кандидатства за италианско гражданство по време на престоя си.

Семейството му иска да избегне зимата в Уисконсин, който се бори с една от най-тежките коронавирусни епидемии в САЩ.

„Правим го и по съображения за сигурност. В Уисконсин става много студено и си помислихме: Защо да не се преместим в средиземноморски климат, където можем да излизаме навън?“, споделя Д’Амико.

По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Zoom
Представената и в България Douglas обмисля мащабно закриване на обекти