С гласуваната рамка на бюджет 2016 ще достигнем до рекордни абсолютни числа, свързани с приходите и разходите на републиканския ни бюджет, заяви в интервю за Радио „Фокус” – Велико Търново икономистът проф. Андрей Захариев.
Той припомни и, че има заложени ръст и дефицит в рамките на по 2 %. Освен това е предвидено и тегленето на нов заем, който няма определен размер, но има таван от 5,3 млрд. лв. Кредитът беше определен от финансовия министър като буферен. Владислав Горанов обясни, че той ще се използва само при необходимост.
„Числата, обаче говорят, че нашата икономика генерира БВП с нарастващи мащаби. Докато за 2015 година очакваните отчетни числа, след изтичането на текущия месец декември, са за 86 млрд. лв. БВП, то за следващата година по макрорамката на Консолидираната социална програма е заложено числото от 88,3 млрд. лв.", коментира проф. Захариев.
„Очаква се през 2017 година вече да се премине нивото от 91 млрд. лв., а към 2019 година България за втори път да достигне 100 млрд. лв. БВП”, обясни икономистът. По думите му, в рамките на тези числа, приходите и разходите също ще са рекордни.
Той посочи, че в заложените цифри за пръв път има рекорд в приходите на бюджета, които са 20,6 млрд. лв. Стойностите на разходите също са рекордни и достигат до 22,4 млрд. лв.
„Тук имаме и едни много интересни отношения в приходната част между преките и косвените данъци. На практика сборът от облагане печалбата на фирмите и облагане доходите на физическите лица, формира числото 4,56 млрд. лв., докато сборът на приходите от косвено облагане дава ниво от над 13 млрд. лв.", заяви проф. Захариев.
Според него това означава, че в България има нещо, което не е типично и добро за водещите икономики. "Косвеното облагане формира приходи в държавния бюджет 2,86 пъти повече. С други думи, като една типично по-бедна икономика, ние базираме приходната част на бюджета върху потреблението. Именно това потребление е основа и за очаквания растеж, защото вътрешното потребление на стоки и услуги също е компонента на прогнозите за растежа”, каза още икономистът.
Той обясни и, че част от тези средства трябва да дойдат от приходите от вноски за пенсии от работещите лица. Останалата сума ще бъде осигурена като трансфер от държавния бюджет.
„На този фон парите, които са предвидени за здраве – малко над 1 млрд. лв. изглеждат сравнително скромни. Също така 1 млрд. лв. е предвиден и за вноската в общия бюджет на Европейския съюз”, допълни проф. Захариев.


Испания отново е първа по плажове със „Син флаг“
Един от мъжете, включил се в издирването на Наталия и Асен: Търсим дронове и доброволци
147 години от създаването на МВР
Григор Димитров бележи победи на "Уимбълдън"
По-евтини чушки, картофи и моркови, но по-скъпи краставици и домати на борсите у нас
Страховете от пренасищане на петролния пазар се възраждат
Вашингтонският монумент разказва 250г история
Унгария внася конституционен законопроект за отстраняване на президента
Жадната за енергия Азия вече извлича поуки от кризата в Иран
Lindt се насочва към най-слабото си тримесечие от 17 години
Британец си купи къща за 58 000 евро, колите в нея са за над 1 милион
Как Bora преобърна историята на Maserati
Toyota и Kawasaki форсират развитието на водородни системи
От първоаприлска шега до реалност - BMW M2 Dakar от Дубай
Електрическите коли в ЕС могат да заменят 190 млн барела петрол годишно
РСМ след Мицкоски: По-далеч от ЕС, по-близо до Орбан
Отмениха присъдата на пияния шофьор, обвинен за смъртта на Йордан Бозуков
Мъж е с прерязана ръка след трудова злополука в Разградско
Хотелиери и ресторантьори в Созопол: Сезонът започна повече от успешно
ВиК авария в Пловдив превърна улица в "Кючук Париж" в кално езеро