Шоколад, сокове и безалкохолни - по-некачествени у нас от Европа

Млечните продукти и маргарини, шоколадовите изделия и безалкохолните напитки и сокове в България са с най-драстични разминавания по отношение на съставките, сравнявани с аналогичните им западноевропейски продукти. Съществени разминавания са посочени в цените на някои изследвани маргарини. Най-малко и несъществени са разликите при месните продукти, като се прави уточнението, че не е правен сравнителен анализ за мляно месо.

Това става ясно от подробния сравнителен анализ на едни и същи хранителни продукти, публикуван от Министерството на земеделието, храните и горите.

По-рано днес в Министерския съвет министърът на земеделието и храните Румен Порожанов представи обобщени резултати от анализа на 31 вида хранителни продукти от пет категории, закупени съответно в България, Австрия и Германия. Изводът е, че са налице доказателства за разминаване в качеството на храните на българския и европейския пазар, както и в цените им в търговската мрежа.

Проверките са констатирали „двойствен стандарт“ за качеството и цените на храни за българския и западноевропейския пазари, произведени от един и същ производител или предлагани под една и съща марка.

От анализа става ясно, че изследваните изделия са:

Шоколадови изделия – 8 броя, от които 2 вида бонбони, 4 вида шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт;

Безалкохолни напитки и сокове 7 броя, от които 1 газирана напитка, 2 плодови сока, 1 студен чай, 2 бр. енергийни напитки и 1 млечна напитка с кафе;

Детски храни – 2 броя (пюрета);

Млечни продукти и маргарин – 8 броя, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин;

Месни продукти - 6 броя, от които 1 шунка, 1 месна консерва, 4 колбаси.

Обобщените резултати от всички видове анализи показват, че в групата “месни продукти” стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения.

От министерството дават пример с един вид сурово сушен месен продукт - съдържанието на натриев хлорид в “българския” продукт е с 3,18% по-малко в сравнение с “европейския” и с 2,12% по-малко в сравнение с информацията на етикета. 

Допълнителни анализи за месните продукти не са показали отклонения за наличие на чуждовидов животински белтък (конско и птиче месо) и за наличие на соя и соеви деривати в месни продукти.

В групата “млечни продукти и маргарин” са установени разминавания по етикетиране. За един от видовете краве масло съдържанието на мазнини в продукта, предлаган у нас, е 82%, а в този от германския пазар – 80%.

При съпоставката на маргарина, който на външен вид  е абсолютно еднакъв (освен разлика в грамажа), предлаганият у нас  е със 70% мазнини, а немският е с 80% мазнини.

Различие е констатирано при двата аналога на «Сирене Моцарела» във вкус, мирис, аромат, цвят, консистенция, разрезна повърхност и саламура. Сиренето, предлагано на българския пазар, е с бял цвят, специфичен вкус, но без изразен аромат на мляко, с рехава разрезна повърхност и слабо открояване на пластовете. На саламурата й липсва характерния зеленикав оттенък. Сиренето, предлагано на германския пазар, е със слабо жълт оттенък, изразен вкус на мляко, плътна разрезна повърхност с открояване на пластовете. При саламурата се наблюдава специфичния зеленикав оттенък, пише в анализа на министерството.

Що се отнася до съдържанието на въглехидрати, протеини, наситени мастни киселини в млечните продукти, констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения.

В изследваните млечни продукти не е установено наличие на немлечни мазнини.

Ценовият анализ при млечните продукти е показал, че един от видовете краве масло в Германия се продава за около 4 лева, а в България е за 5,89 лева за едно и също количество от 250 грама.

В групата “шоколадови изделия” са установени различия по отношение на етикетирането и реалния състав на изделието.

Например в детски шоколадов десерт от една и съща търговска марка се наблюдават значителни разлики между съставките на двата етикета. В продукта от Германия се съдържат захар, декстроза и яйчен прах, а в продукта от България се съдържа захар, глюкоза, глюкозо-фруктозен сироп, яйца. Освен това в „германския” има 24% мляко и 21% тъмен (горчив) шоколад, докато в „българския” има 21% мляко и 20% шоколад.

Различие е констатирано при двата аналога на един от видовете шоколад по отношение на цвета, като българският продукт е с кафяв цвят, а западноевропейският му аналог е светлокафяв.

Установените разлики в някои от стойностите на физико-химичния анализ при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения, пише в анализа.

Посочен е пример с един вид шоколад, при който съдържанието на мазнини в проценти, сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт, е с 0,02% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,31%. Съдържанието на захари в проценти, сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт, е с 1,09% по-ниско, а за “европейския” – по-ниско с 1,95%. При съдържанието на какао в проценти при обявено на етикета минимално съдържание от 30%, българският шоколад съдържа 8,68% повече, а немския – 4,67% повече какао.

Подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите изделия не са констатирани.

В групата “безалкохолни напитки и сокове” са констатирани различия при етикетирането.

В газирана напитка от една и съща марка продуктът от немския пазар съдържа „захар” и „въглеродна киселина”, а този, предлаган в България, съдържа  „фруктозо-глюкозен сироп” и „въглероден диоксид”.

В плодовия сок от една и съща марка продуктът от западноевропейския пазар е с обявено съдържание на 100% плод, а този, предлаган в България, е с 97% сок от концентрат и 3% портокалов пулп.

При един от продуктите в българския му аналог газировката е слаба, а вкусът е сладникав, в сравнение с този от Западна Европа, където газирането е изразено, а вкусът е сладък, пише в анализа.