Строителството на тунела под Шипка вероятно ще се финансира със заем

Приоритетите при финансирането на водещите пътни проекти до края на следващия програмен период пак се променят. Тунелът под връх Шипка, за реализацията който се разчиташе на спестявания от новата оперативна програма “Транспорт”, вероятно ще премине към бъдещата програма “Европейски транспортни коридори” – наследникът на “Транзитни пътища”, който се финансира със заем от Европейската инвестиционна банка.

Това стана ясно от изказване на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на форума "Деветте пътя към еврофондовете: Оперативна програма "Региони в развитие", който се проведе днес, съобщава агенция Фокус.

В новата програма “Транспорт” са включени лот 3 на магистрала “Струма”, в който е и 15-километровият тунел през Кресненското дефиле, останалата част от магистрала “Хемус” и тунелът под “Шипка”. И за трите проекта България е поела ангажимент да бъдат довършени до 2022 г.

“Струма” обаче, ако се построи с дългия тунел, ще “глътне” почти целия ресурс. Затова се търси алтернатива, като се използва максимално съществуващото трасе на пътя и се изгради система от къси тунели и виадукти – вариант, който Европейската комисия (ЕК) вече е отхвърляла заради въздействието върху околната среда.

В края на юли Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ подписа договор с обединението „Лот 3.2 Проект“, в което участват „Пътпроект- 2000“ ООД, „Биас – М“ ЕООД, „Геотехника – АБС“ ООД, „Бондис“ ООД и „Свеко Енергопроект“ АД, което ще проектира алтернативното трасе.

Дори и с алтернативно преминаване през Кресненското дефиле обаче, парите няма да стигнат и за трите проекта, още повече, че правителството стартира търговете за 60 километра от магистрала “Хемус”. Вероятно затова тунелът ще бъде прехвърлен към “Европейски транспортни коридори” или ще се търси друг вариант за финансране.

Стратегия за пътищата до 2020 г.

На следващото заседание на Министерския съвет ще бъде одобрена стратегията на правителството за развитие на пътната инфраструктура.

В стратегията е заложено, че само за изграждането на пътищата от TEN-T мрежата са необходими близо 4,4 млрд. евро. Средногодишно по 50 млн. евро ще са необходими на Агенцията “Пътна инфраструктура” по програмата “Ново строителство”, която се финансира с пари от бюджета и по която се финансират пътни участъци, които не могат да получат друго финансиране.

За ремонти на пътища средногодишно са необходими по 175 млн. евро, или над 1,2 млрд. евро до края на 2020 г. С тези средства пътищата в лошо състояние биха намалели два пъти, посочва се в документа.

Нуждите за текущ ремонт и поддръжка се оценяват на около 200 млн. евро годишно, а за аварийни ремонти – около 13 млн. евро годишно.

Предвижда се и нова програма – за изграждането на обходи на населени места, през които в момента минават ключови пътища. Програмата ще се осъществява на два етапа и ще се финансира със заеми.

За пътищата втори и трети клас, които се финансираха с “Транзитни пътища” и с пари от старата програма “Регионално развитие”, ще се реализира също нова програма на стойност 375 млн. евро. Средствата отново ще се осигурят от заем.

Ще се търси и целево финансиране за ремонт на пътищата до културно-историческото наследство и туристическите обекти. За малките общински пътища пък ще се разчита на новата Програма за селските райони.

През ноември ще бъде пуснато безплатно приложение за мобилни устройства и GPS системи, което ще предоставя актуална пътна информация на шофьорите, съобщи още Павлова, цитирана от пресцентъра на регионалното министерство.

Чрез приложението ще се дава информация за задръствания, ремонтни дейности, състоянието на пътищата и възможни обходни маршрути. Министърът съобщи, че ако е възможно в него ще бъде интегрирана система, която засича, ако водачът претърпи пътно произшествие, и автоматично подава сигнал на тел.112. 

В процес на закупуване сме и на първите 20 умни електронни пътни знака. За да се покрие територията на цялата страна, ще са необходими над 2 хил. такива знака.