Защо белгийска компания реши да произвежда в България добавки за фуражи?

Растящото потребление на храни поставя постоянно нови предизвикателства през агробизнеса. Световното население вероятно ще достигне 11 млрд. до края на века, според прогнозите. Това ще наложи да се произвеждат все по-големи количества растителни и животински продукти, което налага да расте и производството на фуражи.

Тук се очертава един дефицит, който пряко ще засегне животновъдите и особено индустриалното производство на месо. Фосфатите (заедно с калция) са ценна добавка към фуражите, тъй са необходими за изграждането на костната система на животните и черупките на яйцата.

86% от световния добив на фосфати отиват за производството на минерални торове, а останалото – за фуражни добавки и производство на фосфорна киселина. Проблемът е, че запасите от фосфатни скали рано или късно ще се изчерпят, а фосфорът е базисен елемент, без който населението не може да бъде изхранено.

При традиционните добиви на фосфати изходните суровини -  фосфатни руди, е много вероятно да се изчерпят в следващите 100 години, твърди Джон Гъстин, главен оперативен директор на компанията „Алифос“ (Aliphos) – производител на  фосфатни продукти за влагане във фуражи с производство в Девня и в Холандия. Производството в Девня беше представено преди дни пред Асоциацията на селскостопанските журналисти в България.

Представителите на „Алифос“ (част от белгийската „Екофос Груп“/Ecophos Group) твърдят, че традиционната технология за добив изисква наличието на над 30% фосфорни съединения в скалите, а иновация на тяхната компания позволява добив при над 5%. Това позволява за изходна суровина да се използват скали както с ниско, така и с високо съдържание на   фосфорни съединения.

Изобретението е направено от белгиеца с марокански произход Мохамед Таким,  който основава „Екофос“ през 1996 г. В развитието на технологията в последните 15 години са инвестирани 35 млн. евро, показва сайтът на компанията.

Според представителите на групата, иновацията променя драстично картата на страните, където се добива суровината – сега основни доставчици са Мароко, Китай, САЩ, Бразилия, Казахстан и Близкият Изток. С новата технология обаче  потенциалните находища се увеличават многократно.

В момента заводът в Девня има капацитет от 100 хил. т годишно производство. Инвестира се в нова сграда, където технологията ще бъде демонстрирана пред клиенти, заяви Крис ван Дам, директор бизнес развитие и проекти в „Екофос”.  Очаква се строителството да приключи след около година. Инвестицията в новото съоръжение е 15 млн. лв. Целта е компанията да печели не само от производство на добавки, а и от лицензи, като продава технологията за извличането на фосфор.

В момента произведените в Девня добавки към фуражите се изкупуват както от индустриални животновъдни компании в България, така и от производители в Близкия изток и Европа. Джон Гъстин допълни, че „Алифос“ има сериозна конкуренция в Европа, Северна и Южна Америка, както и в Китай.  

Крис ван Дам съобщи още, че групата развива проект в Северна Франция за улавяне на фосфор от утайките, останали след пречистването на води в пречиствателни станции. Този фосфор ще се ползва за нехранителни цели в производството на минерални торове. Той уточни, че сегашните методи за пречистване на водите от фосфора изискват високата му концентрация в утайките, докато технологията на групата позволява това да става и при ниска концентрация.

„С нашата технология цикълът се затваря – фосфорът ще бъде извличан многократно“, твърди  Джон Гъстин.

Като отпадъчен продукт е от производството на „Алифос“ се получава гипс, от който може да бъде произвеждан гипсокартон.

Защо обаче компанията базира производството си в България, след като суровината в момента се доставя основно от Африка, а при това производство най-високи са разходите за тези доставки? „В момента сме единствен производител на тези добавки в България и искаме да бъдем близо до пазара“, заяви Джон Гъстин.