Ще доведе ли политическата нестабилност в Белгия до дългова криза?

Белгия е изправена пред важен тест в понеделник, когато страната ще се опита да пласира облигации на стойност между 1,5 и 2,5 млрд. евро в аукцион, който ще покаже доверието на инвеститорите в нация, раздирана от политически конфликти и с голям дълг, пише CNBC.

От юлските избори насам местните политици се опитват да съставят правителство, но преговорите са в задънена улица и се очертават нови избори.

Според някои анализатори, ако не успее да сформира правителство, което да съкрати бюджетния дефицит и намали дълга, Белгия може да попадне в същия капан, в който са тъй-наречените PIIGS страни от периферията на еврозоната – Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания.

„Ако политическата криза продължи още три до шест месеца, структурните проблеми ще се изострят”, смята Филип Ледент, икономист в ING.

Според него цената на застраховката за защита от фалит на страната, която през седмицата достигна рекордни стойности на фона на дълговата криза в еврозоната, ще продължи да расте.

От септември насам нараства и спредът по 10-годишните белгийски ДЦК спрямо базовите германски облигации.

В последния си доклад за Белгия кредитната агенция Standard & Poor’s пише, че рейтингът по дългосрочния дълг на страната от АА+ (вторият най-висок присъден от агенцията) може да бъде поставен под натиск ако политическата безизходица продължава да пречи на властите да се заемат с важните предизвикателства.

Публичният дълг на Белгия е малко под 100% от БВП – вторият най-висок в ЕС след този на Италия и Гърция.

Добрата новина е, че за 2010 се предвижда бюджетен дефицит в размер на 4,8% от БВП – доста под този на периферните страни от еврозоната, а освен това икономиката на страната е свързана в голяма степен с бързорастящата германска икономика.

До 2012 Белгия трябва да свие бюджетния си дефицит в границите на 3% от БВП, съгласно изискванията на ЕС, като според Стивън Ванест, икономист в BNP Paribas, това не би било възможно без правителство.

”Ситуацията с Белгия обаче като цяло е много по-различна от тази с Гърция, Португалия и Ирландия”, изтъква Филип Ледент.

”Съществува политически риск и измина доста време без правителство, но в момента няма вероятност за необслужване на белгийския дълг”, смята и Ванест.

Фактът, че нямаме правителство всъщност не е лош за държавните финанси, обяснява Ледент. Това може и да значи липса на мерки за затягане на коланите, но в същото време означава, че няма и харчене на държавни средства, посочва той.