Bloomberg съди ЕЦБ, за да я принуди да разкрие как Гърция е прикрила дефицита си

Bloomberg News заведе дело срещу Европейската централна банка (ЕЦБ) в опит да я принуди да разсекрети документи, показващи как Гърция е използвала деривативи, за да прикрие фискалния си дефицит – една от причините, довели до дълговата криза в еврозоната, съобщава Bloomberg.

Делото е заведено в Съда на Европейския съюз в Люксембург с искането ЕЦБ да отмени решението си да не разкрива съдържанието на два документа за вътрешно ползване, изготвени тази година и предназначени за шестимата членове на борда на директорите на банката във Франкфурт. Документите описват как Гърция е използвала суапове, за да прикрива дълговите си нива.

Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише обяви документите за конфиденциални, след като Европейският съюз и Международният валутен фонд договориха с Гърция спасителен план за страната на стойност 110 млрд. долара. Документите трябва да бъдат разсекретени, за да се гарантира, че никое правителство няма отново да използва деривативни инструменти по подобен начин, както и за да се покаже как европейските власти са реагирали на информацията, с която са разполагали, преди гръцката измама да стане явна, се казва в мотивите на заведения иск.

ЕС зависи от това „страните членки да са открити и прозрачни за дълговите си нива“, се казва в мотивите на Bloomberg. „След като Гърция не е успяла да приложи такъв подход в миналото, съществува огромен публичен интерес информацията, свързана със случая, да бъде оповестена“.

Първоначално гръцкото правителство не разкри какви точно суапове е използвало, за да изглежда, че се придържа към фискалните стандарти, с които Атина се съгласи при присъединяването си към еврозоната през 2001 г.

Без да уточнява подробности, европейската статистическа агенция Евростат обяви миналия месец, че суаповете са прибавили към гръцкия дълг 5,3 млрд. евро.

„Информацията, съдържаща се в двата документа, би подкопала общественото доверие в ефективното прилагане на икономическата политика“, казва Трише в писмо от 21 октомври, в което отказва достъп до документите. „При сегашната крайно уязвима ситуация на пазара публикуването на документите чувствително ще увеличи риска от допълнителна волатилност и нестабилност“.

Представители на ЕЦБ за първи път забелязаха „суапова сделка с необичайни параметри“ през април 2009 г. - седем месеца преди началото на гръцката криза.

„Не е ясно какво ЕЦБ е направила тогава, за да разследва случая“, се казва в мотивите на иска на Bloomberg.

Гърция осъществи „голям брой“ частни извънпазарни сделки от 2001 г. до 2007 г., се казва в доклад на Евростат от 15-ти ноември.