Чужденците остават задълго извън пазара на земя

Чуждестранни граждани ще могат да купуват земеделски земи и гори у
нас след 2016 г. Дотогава подобни сделки ще бъдат забранени, реши
кабинетът. Вчера правителството одобри промяна в позицията по
глава "Свободно движение на капитали" в преговорите с Европейския
съюз (ЕС). Новият момент е, че още преди приемането в ЕС на
чуждестранните инвеститори ще бъде разрешено да купуват парцели
за строителство на предприятия и сгради. За това трябва да се
промени конституцията, като решение ще вземе следващият
парламент.

София поиска от Европейската комисия 10-годишен преходен период
за покупката на земеделски земи и гори. Плановете на България са да
се присъедини към евросъюза до края 2006 г. Конституцията
забранява на чужди граждани свободна покупка на земя. Такава е
възможна, едва след като те регистират фирми у нас.

Арендатори на земеделски земи и брокери на недвижими имоти не
очакват драстични промени в състоянието на пазара на земя след
вчерашното решение. "Не смятам, че решението ще промени коренно
нещата и ще доведе до приток на инвестиции в България," коментира
за "Дневник" Мартин Уест, арендатор на земя в Добруджа. Той се
позова и на сегашната възможност чужденци да могат да купуват
земя, ако това става чрез юридическо лице, в което има поне един
процент българско участие. "От промяната ще се облагодетелстват
физически лица, строящи жилища за лични нужди, но изменението е
без значение за бизнеса", заяви Уест.

Младен Митов от агенцията за недвижими имоти "Явлена" също е на
мнение, че няма да последват големи промени. "Никога това не е бил
препъникамъкът на пазара на земя", заяви Митов. Според него за
момента по-влиятелни сдържащи фактори за инвеститорите са
нестабилността в региона и предстоящите парламентарни избори.

Възможностите за продажба на земя на чужденци е един от
най-деликатните проблеми, тъй като от една страна стоят аргументите
за раздвижване на пазара и привличане на инвеститори, а от друга
страна са страховете, че земята може да бъде изкупена на ниска цени
от чужденци. Под последното обикновено се разбират по-големите
възможности на турски граждани и интересите им в районите с
предимно мюсюлманско население.

"Апетитът към закупуването на българска земеделска земя от
чужденци ще нарастне, когато на тази земя започне да се произвежда.
Докато няма пазар на земеделска продукция, няма да се развие и
пазар на земята", е мнението на Кирил Вътев, председател на
Асоциацията на месопреработвателите в България.

До момента над 99% от земеделската земя в страната е върната на
собствениците. Реституцията раздроби земята на малки парцели,
което не спомага за развитието на ефективно земеделие. За
окрупняването на парцелите Министерството на земеделието и горите
подготви и проектозакон за комасацията, който обаче беше спрян от
земеделския министър Венцислав Върбанов. Разпокъсаността на
земята може да бъде преодоляна чрез създаването на функциониращ
пазар, съветват чуждестранни наблюдатели.

През последните години няколко закона и наредби бяха променени с
цел подобряване възможността за наемане или продажба на земя.
През 1999 г. бе променен Законът за арендата в земеделието, за да се
премахнат ограниченията за срока и размера на наетата земеделска
земя. Законът за кооперациите пък изисква те да купуват или наемат
земя само с писмен договор. Това от своя страна също дава шанс за
стимулиране развитието пазара на земята.

Все още обаче в България няма активен пазар на земеделски земи. За
да съществува, са необходими ясни права на собственост. Процесът
на възстановяване на земята в България практически е приключил и
може да се очаква разширяване на пазара.

Проблемът със закупуването на селскостопанска земя от чужденци в
страните кандидатки за членство в ЕС е най-остър при отличниците
Полша, Чехия и Унгария, които имат най-голям шанс да влязат първи в
евросъюза. Варшава иска 18-годишен мораториум върху правото на
чужденци да придобиват обработваема земя, а Прага и Будапеща
приемат 10-годишен. В средата на април стана ясно, че скоро
Еврокомисията ще предложи мораториум, който трябва да бъде
одобрен от 15-те в ЕС до юни. Спекулира се, че той може да бъде 10-
или седемгодишен, като Полша настоява за по-дълъг мораториум,
защото поляците се страхуват, че изгонените след края на Втората
световна война от западната и северната част на страната германци
или техните наследници ще изкупят евтината полска земя. И трите
страни обвързват проблема със земята със свободното придвижване
на работна ръка на Запад. Варшава, Прага и Будапеща настояват и за
петгодишен мораториум за купуването на земя от чужденци за
индустриални цели, което обаче се отхвърля от Еврокомисията с
аргумента, че това ще попречи на икономическото развитие на
Източна Европа. Чешкото правителство все пак прие в сряда поправка
в закона, която разрешава на чуждите компании с клонове и
представителства в страната да купуват без ограничения
селскостопанска земя и гори за дърводобив. Чешката преса обаче
твърди, че забраната за закупуване на земя от чужденци е
безсмислена, тъй като те намират начини да се сдобият с нея, когато
им е необходима. Обикновено това става чрез чешки или смесени
компании.