Новият статус на китайския юан е добре дошъл за политиката на Пекин

Решението на Международния валутен фонд (МВФ) да титулува китайския юан като глобална резервна валута след време ще окуражи властите на страната да превърнат валутата в по-търгуема. Но политическите ефекти от статуса на международна резервна валута могат да бъдат повече от икономическите. Така смята колумнистът в Bloomberg View, професорът по конституционно и международно право в Харвардския университет Ноа Фелдман.

Китай е първата недемократично управлявана страна в елитната група, която включва Европейския съюз, Япония, Великобритания и САЩ. Президентът Си Дзинпин ще трябва да демонстрира, че китайската уникална система на управление може да произведе степента на стабилност и предвидимост на промените, които характеризират другите режими в клуба. А това в замяна ще го притесни, тъй като трябва да обмисли дали и кога да започне процеса за смяна на властта чрез свой наследник след близо седем години.

Да започнем с дефиницията за глобална резервна валута, която използва МВФ. Официално МВФ следи две неща – дали юанът се използва широко за плащания при международни трансакции и дали се използва широко и се търгува на основните валутни пазари.

Скептиците отбелязват, че голяма част от „международните“ плащания, за които юанът се използва, се извършват в Хонконг, който не е точно международен, имайки предвид политическия контрол на Китай над острова. Но това е от второстепенно значение в сравнение с факта, че дефиницията на МВФ официално се отнася до количеството и вида на употреба, а не на прилежащата стабилност.

В действителност историята на глобално значимите валути се корелира силно с политическата стабилност. Помислете – ще разчитате ли на това дадена валута да запази стойността си, ако смятате, че правителството, която я емитира, може да бъде свалено от чужбина или е податливо на вътрешен колапс?

Така де факто британската лира се превърна в глобално значима валута през 19 век, когато слънцето никога не залязваше над империята. Победата над Наполеон направи Великобритания стабилна външно и доведе до постепенното, предимно мирно, възникване на модерната демокрация, която с времето стана стабилна.

Доларът получи статуса след американската победа във Втората световна война. И отново – глобалната хегемония беше свързана с вътрешната демокрация и стабилността, която носи.

Еврото и йената споделят бъдещето на стабилността до голяма степен защото правителствата на Европа и Япония са защитени от външни заплахи от американски договорености за сътрудничество за сигурност, а демократичните правителства гарантират плавни преходи.

Заслужава си да направим отклонение, за да отбележим, че не всяка демокрация по своята същност е безопасна отвътре или стабилна отвън. Но като цяло демокрациите се справят доста добре и на двата фронта.

Общество, което притежава нужните избирателни права, е много вероятно да възнагради правителствата, които ги защитават от външни заплахи.

А демокрацията, каквито и ограничения да има, се доказа като много добра при стабилното управление на вътрешните преходи в ерата на модерните конституции. Слабите и развиващи се демокрации могат да бъдат обект на преврати и граждански войни. Но веднъж надигне ли се демократичният конституционализъм и заработи ли, водещите политически партии научават, че имат възможността да се върнат на власт, което ги кара да уважават изборните резултати и да защитават правата на загубилите, които един ден на свой ред ще бъдат победители.

Китай е кон от различна порода. Преди ерата на бурния си икономически растеж преходите в управлението бяха изключително трудни. Мао Дзедун беше на власт и извън нея, а събитията от Културната революция показаха, че е доста трудно да се предскаже кой ще управлява и как.

Едно необикновено наследство от периода след управлението на Дън Сяопин беше новосъздаденият китайски модел за властови преходи в рамките на Комунистическата партия. На всеки 10 години висшите лидери на партията се оттеглят, за да бъдат заменени от нова кохорта.

По пътя има надпревара и топ лидерите излизат наяве доста преди 10-те години на старите да изтекат. Няма избори, като все още непрозрачният процес сред висшите етажи на партията може да бъде проследен и изигран отвън. Заслугите играят роля, успоредно с конструкцията на сложни мрежи от лични и политически връзки.

Този регулиран процес сега се повтаря впечатляващите три пъти. Няма да е преувеличено, ако се каже, че този модел представлява нова форма на политически преход, непознат досега на света. Системата остава авторитарна, но също така е вътрешно конкурентна и отчасти меритократична.

В края на краищата всичко става предвидимо и поради това – стабилно. Без това е невъзможно да си представим как юанът получава или поддържа своя статус на глобално значима валута.

Всичко това значи много за президента Си Дзинпин, след като той размишлява върху политическото си бъдеще. След близо три години на поста Си концентрира повече власт в своята личност в сравнение с който и да е от двамата му предшественици, избрани по линия на китайската система.

А Си нямаше да е човек, ако не обмисляше поне възможността да е на власт, след като изтекат 10-те му години. Като консолидира власт, той е по-малко зависим от своите предшественици по отношение на мрежата от задължения. Като се бори с корупцията, той прие силата да отблъсква опонентите. Тъй като корупцията е толкова разпространена, той може да прави това с вяра.

Но една промяна в китайските практики за наследство би подкопала статуса на юана като глобална валута, което пък да подкопае доверието в неговата политическа промяна.

Ако иска юанът да задържи статуса си, Си сега ще има голям нов стимул, че новият 10-годишен наследник трябва да бъде избран в следващите три до пет години и че наследникът няма да изглежда като някой, който ще приема заповеди от него, както Владимир Путин и Дмитрий Медведев в Русия.

Това е добре за бъдещето на Китай, а и за света. Китай преминава през големи промени и стабилността зависи от това да се гарантира, че краят на правителствените преходи не е една от тях. Китайската комунистическа партия има много недостатъци и грешки. Но нейните иновации при правителствените преходи са едно постижение, което трябва да се запази, поне докато демокрацията не се превърне в реална възможност.