Експерт: По-малко оферти от ново строителство в столицата движат цените на жилищата

След евентуалното и все по-вероятното присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. е възможно българският имотен пазар да преживее сценарий от типа "надуване на балон и последващо спукване" (boom and bust цикъл). Това заяви Добромир Ганев, бивш председател на Национално сдружение "Недвижими имоти", сега партньор в агенция Komfort и Foros Brokers, в предаването "ИмоТиТе" на Bloomberg TV Bulgaria.

Той обясни, че е възможно броят на сделките, обемът на жилищното кредитиране и цените на недвижимите имоти да продължат възходящия си тренд до приемането на еврото, а след това да има спад на активността и на цените.

„Има хипотеза, че част от бъдещия ръст, свързан с присъединяването на България към еврозоната, вече е изконсумиран. Това се случваше в последните 2-3 години. Една част от българите направиха точно това в аванс – те купуваха имоти с идеята, че има голяма вероятност еврозоната да катализира още повече динамиката на пазара и цените на жилищните имоти. Доста покупки в последните години бяха мотивирани от това очакване“, коментира Добромир Ганев.

Според него винаги съществува хипотезата за надуване на имотен балон и последващо спукване, но обърна внимание, че за такъв извод трябва да се разглеждат пазарите локално. „От началото на 2025 г. в София, например, наблюдаваме сериозен ръст на броя вписани актове (продажби и ипотеки) в местната служба по вписванията. Във Варна обаче има спад на сделките, макар и малък“, даде пример Ганев.

Той допусна, че съществува голяма вероятност в началото на периода, след влизането на страната ни в еврозоната, част от продавачите, които излязоха от пазара с идеята да изчакат по-високи цени след приемането ни в паричния съюз, да върнат офертите и това да се отрази в посока по-малък ръст на цените.

„От друга страна, знаем за някои проблеми, свързани с новото строителство в София, които влияят на пазара и карат цените да се движат нагоре", коментира Ганев, като се позова на анализи, направени от експерти специално за София, в които се констатира, че ръстът на доходите е по-малък от ръста на жилищните цени. „Това не се беше случвало през последните няколко години“, заяви експертът.

Той обясни, че по данни на националната статистика през първото тримесечие на тази година в столицата е започнало строителството на едва 1005 нови жилища, което е близо три пъти по-малко спрямо същия период на 2024 г. (3329 жилища). „Това се отразява негативно на предлагането на нови апартаменти и съответно води до промени в цените. Броят на офертите на вторичния пазар също намаля в последните месеци“, добави Ганев.

Според него след влизането на България в еврозоната вероятно ще има още един важен фактор, който ще влияе позитивно на имотния пазар и това е по-високият интерес от чужденци – както от физически лица от други страни в еврозоната, така и от юридически лица (фондове).

"В София вече има сериозен играч – фонд от Дания, който придоби значителен брой жилищни имоти и който има за цел да увеличи още портфолиото си в следващите години. Ако говорим за физически лица, чужденци от Германия, Чехия и Полша и сега придобиват собственост, най-вече по Черноморието. Има и много българи, които от дълго време са в чужбина и които са изключително активни на имотния пазар в последните 2-3 години. Това като че ли се задълбочава – в последните дни имам обаждания от българи в Норвегия, Германия и Ирландия, които желаят да придобият собственост в страната“, разказа Ганев.

По думите му раздвижването на "парите под дюшеците" също е факт и част от кеша, който не е в банките, се насочва към имотния пазар. Ганев очаква това да се засили като тенденция в следващите месеци, ако България се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г.

"Моите очаквания са, че в средносрочен план негативен фактор на имотния пазар в България ще бъде евентуалното вдигане на данъчните оценки, което ще повиши разходите за придобиване и притежаване на недвижима собственост. Това би могло да възпре високия ръст на цените и да подобри достъпността на жилищните имоти, макар този показател в България все още да е на сравнително добро ниво."

Ганев добави, че на по-високите разходи за придобиване и притежаване на имоти може да се гледа и позитивно, тъй като в общинските бюджети ще влизат по-високи суми, а това би трябвало да доведе до подобряване на инфраструктурата и градската среда като цяло.

Защо експертите очакват добри резултати на пазара на недвижима собственост у нас? Как се разви имотният пазар в страни от Европа след присъединяването им към еврозоната?

Материалът не е повод за инвестиционно решение!

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria!

Всички гости в предаването "ИмоТиТе" може да гледате тук.