Йeнс Тирфелдер: Санирането може да бъде един от двигателите на икономиката

Участвал съм в много дискусии за това кой какви отговорности има в строителния процес. В България този въпрос е разрешен твърде опростено – инвеститорът казва какво да се прави. Естествено, той осигурява парите, но въпросът е и какви са интересите му и ако аз проектирам една сграда, без значение дали жилищна, или друга, аз съм отговорен не само за проекта сам по себе си, но и за разходите за енергия. Посоката, в която трябва да се развиваме тук, в България, е да излезем от съсредоточаването единствено върху строителните разходи. Те, разбира се, са много важни, но са само част от общите разходи. Ние бихме искали да допринесем за активизирането на тази дискусия, тъй като виждаме бъдещето си не само като производител на строителни материали, но и като доставчик на услуги.

Главният въпрос е кой участва всъщност в строителния процес и какви са неговите конкретни задължения? Има добри норми и закони в България – малко или много са актуализирани, но това, което в следващите години трябва да се подобри чувствително, е контролът на изпълнението. Частните инвеститори трябва да си зададат въпроса дали искат, когато строят през 2014 г., да имат продукт, който да отговаря на съвременните изисквания. Подобни въпроси трябва да си задават и купувачите. Освен всичко, доброто строителство не би трябвало да бъде толкова скъпо и съм готов да дискутирам с всеки, който има желание. Това, което се случи преди 2009 г., вече е отминало и няма да се повтори. Клиентите сега имат възможност да кажат какво точно искат и могат да го дефинират.

Как очаквате да се движи пазарът в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план?

Считам, че би бил краткосрочен успех за 2014 г., ако постигнем същия строителен обем като през 2013 г. - както в новото строителство, така и в ремонтните дейности. Наблюдавайки официалните статистики, строителната продукция от януари до април е под тази от предходната година и не виждам индикации, че в краткосрочен аспект ще се подобри чувствително.

В средносрочен аспект – от 2 до 4-5 години, виждам леко подобрение на годишна основа, особено в строителството на еднофамилни къщи. Считам, че има индикатори, че това ще се случи. Другото направление, в което присъстваме – промишлените сгради, зависи изключително от по-нататъшното развитие в икономиката. Ако вярваме на прогнозите, че брутният вътрешен продукт (БВП) ще се увеличава с около 2,5% годишно, това ще повлече след себе си и съответните инвестиции.

Определено не смятам, че ще преживеем отново онези времена от 2007-2008 г., когато имахме по 65 хил. разрешителни за строеж годишно в сравнение с едва 12 хил. през миналата година. Ако погледнем по-критично, много млади хора напускат България, особено такива, които са добре образовани. Ако не се намери начин те да бъдат привлечени да останат в страната, хората, които биха инвестирали в семейство, в дом, просто ще липсват.

Смятам, че санирането има огромен потенциал в дългосрочен план, имайки предвид състоянието на съществуващите сгради. Виждаме първите положителни стъпки в тази посока, но предстои много работа на всички участници на пазара. Това може да бъде и един от двигателите на икономиката в бъдеще, тъй като работите по санирането ще представляват по-значителна част от строителните дейности и всички трябва да се адаптираме към това.