Държавните инвестиционни фондове - възможност или заплаха?

Държавните инвестиционни фондове имат потенциал да поддържат ключови сектори от икономиката, но поради някои свои характеристики предизвикват предпазливост и недоверие.

Държавният инвестиционен фонд (ДИФ) е фонд, управляван от правителствена агенция в интерес на дадена държава. ДИФ обикновено имат за цел да правят глобални инвестиции във всякакъв вид активи. Те разполагат с огромен капитал, който им осигурява сериозно влияние на финансовите пазари. Тъй като по-голямата част от ДИФ са с произход от Близкия Изток и Азия, това дали представляват възможност или заплаха за държавите, в които биват вливани, често става арена на ожесточени дебати, съобщава Investopedia.

Произход

Преди да се впуснем в дебата „приятел“ или „неприятел“, трябва да сме наясно с основните причини, поради които биват основавани ДИФ и някои техни характеристики.

По-голямата част от ДИФ се създават от богати на ресурси и ориентирани към износ държави, за да (А) разнообразят базата на приходите си и да обезпечат износните си печалби срещу непостоянните цени на благата и енергията, и (Б) за да натрупат спестявания за бъдещите поколения.

Повечето ДИФ споделят определени качества – почти винаги са под държавен контрол, имат малък малко задължения и са до голяма степен, или напълно, инвестирани в чужди активи. Оттам следва, че имат необичайно продължителни възможности за инвестиции (тъй като инвестират за следващите поколения), липсата на задължения им позволява да предприемат по-голям риск от пенсионните фондове – друг държавен инвестиционен инструмент.

Основни играчи

Към септември 2013г, повечето активи на около 70-те ДИФ по света, са концентрирани в няколко фонда – 77% от всички активи са притежавани от десетте най-големи такива. 40% са отчетени в Азия, в Близкия Изток – 35%, Европа – 17%, а двете Америки отчитат по 3%. Прави впечатление фактът, че САЩ едва влиза в списъка. Това е така, защото от много години САЩ обслужва голям търговски дефицит и не разполага с излишни средства, които да преразпределя в държавни фондове. От друга страна, корпоративният сектор на САЩ вече инвестира сериозно в чужбина с голяма ефективност и Америка не се нуждае от отделни инвестиционни фондове, които да правят същото.

Приятели или неприятели?

Произходът на 75% от ДИФ от Близкия Изток и Азия понякога причинява тревоги относно истинските подбуди, поради които биват инвестирани в северноамерикански и европейски активи, тъй като интересите на първите невинаги съвпадат с тези на споменатите по-долу.

Предимствата на ДИФ са, че разполагат с огромна капиталова маса, която може да бъде използвана за спасяването на компании, спасявайки стотици или хиляди работни места, които биха били изгубени, ако дадена компания банкрутира. Освен това чрез ДИФ могат да бъдат развивани активи, които се нуждаят от реален капитал. Тъй като капиталите за инвестиции стават все по-оскъдни, ДИФ са примамлив източник на средства. Фондовете са типични пасивни инвеститори в дългосрочен план. Глобалният им обсег може да помогне за премахване на търговските бариери и да подпомогне международната търговия.

Държавното управление на ДИФ е една от обезпокоителните им характеристики. Заплахата от попадането на жизненоважна информация и „ноу-хау“ в ръцете на неприятелски държави е реална, тъй като ДИФ могат да се възползват от позицията си на големи или мажоритарни собственици на акции. Друг проблем е липсата на прозрачност ДИФ не дават ключова информация за своите холдинги, инвестиционни цели, работа и т.н. Тази неяснота служи единствено за подхранване на съмненията в същинските инвестиционни мотиви. Оттук следва, че трябва да се работи за по-голяма прозрачност.

Опасения от чуждо превземане

През годините, опасенията от превземане на компании от чужди държавни предприятия подсказват, че придобиването на основни активи в западния свят от ДИФ ще срещне сериозна опозиция.

Например, през октомври 2013 г. канадското правителство отказа да продаде част от Manitoba Telecom Allstream – национален доставчик на телекомуникации за частния и публичния сектор – на компания, контролирана от египетския милиардер Наджиб Савирис, заради съображения относно националната сигурност.

В САЩ чуждестранните превземания стават с одобрението на Комитета по чужди инвестиции в САЩ (CFIUS). Американската опозиция срещу чуждестранни превземания е спорадична, но енергична. Отказът China National Offshore Oil Co. да купи Unocal през 2005 често е споменаван като един от класическите случай на стремежа на американците да защитят стратегическите си активи от попадане в чужди ръце.

Заключение

ДИФ имат важна роля като ключов източник на инвестиции на този етап от глобализацията. Но докато нуждаещите се от налични пари западни държави все още са склонни да приемат средства от държавни инвестиционни фондове, то те ще го правят единствено съгласно своите собствени условия и със сигурност ще предпазват активите си със стратегическо значение.