Значението на съотношението риск/печалба при инвестирането

За да спечели един борсов играч, някой друг трябва да загуби. Какво би се случило, ако ние сме от губещата страна на играта?

11:06 | 11.05.06 г.

Препоръчан материал от партньор на investor.bg

Илюстрация: Corbis

Когато става дума за борсова инвестиция, обикновено повечето инвеститори гледат като главен критерий за успешността на начинанието си постигнатата доходност за определен период. Често може да се случи да чуем изрази от рода на “Последната година постигнах печалба от 40%”, “От тази позиция изкарах цели 10%” или “Дадох парите си на доверително управление и реализирах 60% възвръщаемост”. В това разбира се няма нищо лошо, но все пак трябва да се запитаме откъде идват тези печалби. Естествено, че за да спечели един борсов играч, някой друг трябва да загуби. Какво би се случило, ако ние сме от губещата страна на играта?

За да избегнем подобна ситуация, трябва да имаме правилен подход за оценка и управление на риска, както и подходящо отношение спрямо приемането на загубите.

Напълно е нормално в рамките на една година да не получаваме всеки месец позитивна възвръщаемост, но за да постигнем положителен краен резултат, е необходимо сумата на брутната ни печалба от печелившите месеци да покрие и евентуално да превиши сбора на загубите от неблагоприятните месеци. С това разяснение стигаме до заключението, че играта на борсата с нищо не се различава от който и да е друг легален бизнес. Нека разгледаме например произволна производствена дейност - в определен период е напълно възможно, и даже нормално, продажбите на продукцията ни да не вървят, вследствие на което няма да сме в състояние да покрием направените от нас производствени разходи и ще бъдем на временна загуба. Но ако правилно сме ориентирали производствената си дейност, то в периодите на голямо търсене на изделията ни, ще пласираме достатъчно продукция, така че размерът на приходите от реализацията като стойност ще надвиши направените от нас разходи и ще доведе до постигането на печалба от дейността.

Иначе казано, извлеченията от нашите търговски сметки са аналогични с отчета за приходите и разходите на което и да е предприятие - в раздела за приходите се включва сборът на печалбата от положителните сделки, докато частта за разходите съдържа натрупалите се загуби от неблагополучните сделки. За да постигнем крайна нетна печалба, просто е необходимо да направим равносметка. Съвкупността на натрупаната печалба от сделките с положителен изход да е по-голяма от сумата на загубата, получена като следствие от губещите сделки.

След като видяхме как се получава положителният резултат за цялата ни борсова активност в чисто счетоводен аспект, нека сега разгледаме проявлението на тази особеност и на ниво отделна сделка или как се формира крайното положително очакване в процеса на сключване на индивидуалните проявления на тази активност.

Понеже добре развитите пазари се характеризират с отсъствие на каквато и да е прогнозируемост (не е тайна, че широко разпространените методи за технически и фундаментален анализ не са доказали с нищо, че могат да бъдат особено ефективни при предсказването на ценовите движения), то въпросът е как да осигурим необходимото ни превишение на брутната печалба спрямо брутната загуба за определен период на търговска активност или за определен брой сделки (например 100). Единственият възможен и математически доказуем начин е като просто държим печелившите си позиции до нива на закриване, при които съотношението на натрупаната по тях печалба спрямо поетия риск за отделна сделка да е кратна на поне 2. С други думи, ако рискът по дадена сделка с акции е 1 лв. на акция, то потенциалът за печалба би трябвало да е поне 2 лв.

Как това ще осигури постоянство на крайния резултат?

Два са математическите коефициента, които определят този резултат. Това са процентът познаваемост и съотношението риск/печалба на сделка. Не е трудно да пресметнем, че при пропорция 1:2 трябва да имаме познаваемост от 33,33% или с други думи от 100 реализирани сделки, 1/3 от тях трябва да са с положителен изход, за да излезем с краен резултат равен на 0. Всяка познаваемост над тази при фиксирано съотношение на риска спрямо печалбата от 1:2 би ни донесла в крайна сметка положителен резултат.

Как биха изглеждали нещата обаче, ако въпросното съотношение е 1:3? В този случай за неутрален краен резултат ще е необходима едва 25% познаваемост. При 1:4 са само 20%.

Тук трябва да поясним, че транзакционните разходи (това, което плащаме на посредника си, за да можем да предприемем инвестиционна активност - спреда и комисионите) за всяка отделна сделка се включват в уравнението както от страната на печалбата, така и откъм страната на загубата, т.е. към губещата сделка добавяме стойността на разхода за транзакцията, а от всяка печелившата сделка я изваждаме.

След като е възможно да реализираме положителен краен резултат с познаваемост под 50%, напълно е нормално да се запитаме защо ни е метод, който “работи”. Отговорът е, че не ни е е необходим. Всъщност не би било лошо да открием и ползваме подобен метод, но такъв просто не съществува и не би могъл да съществува.

Така че, когато обмисляме и оценяваме каквато и да е стратегия за игра на финансовите пазари, следва първо да се запитаме доколко е логична математически, т.е. как се вмества тя в очакванията ни за печалба и най-вече в потенциала й за проявление в бъдещето. Все пак нали възможността за печалба е нашата основна цел, която ни мотивира да участваме на борсата?

Предвид тези размишления нека следващият път, когато заявим гордо: “През тази година направихме 40% доходност”, да вземем под внимание и стойността на риска, който сме поели, за да я постигнем. Ако размерът му е по-голям от половината от процента печалба, значи не сме постигнали кой знае колко от гледна точка управлението на риска и за следващата година получената доходност няма да има перспективата да се запази и евентуално да нарасне.

Вижте всички статии от категория Обучение

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.