Две причини доходността на индексите да е недостижимa

Много изследвания в последните години поставят под съмнение битуващото мнение, че акциите имат по-висока доходност от облигациите.

Дори акциите да се считат за активи с по-висока възвращаемост, съществуват два структурни проблема, които накланят везните в полза на облигациите.

На първо място масовият инвеститор най-често влага мощно в акции в добри години, когато индексите са на рекордни нива. Нещо повече, той се изкушава да участва със заемни средства. Затова масовият инвеститор купува много акции в периодите на еуфория, когато те са скъпи.

Обратното, в периоди на рецесия повечето инвеститори (включително институционалните) не само че не купуват, а често и продават акции, за да посрещнат свои належащи нужди, предизвикани от безработица, орязване на бонуси, фалит на малкия семеен бизнес и др. В подобна ситуация в момента могат да се окажат американските пенсионни фондове поради остаряването на т. нар. "бейби-бум" поколение, комбинирано с рецесията.

Аргументът се подсилва от факта, че при рекордни цени и изтъргуваните обеми са рекордни, докато на дъната обикновено обемът е малък, като често се говори за неликвидност. По-големият обем на върховете се дължи в голяма степен на използването на заемни средства и навлизането на много инвеститори на "доказалата" рентабилността си борса.

Така нетно масовият инвеститор може да реализира значителни загуби от инвестициите си в акции, които да се превърнат в печалби, за малкото добри търговци, успяващи да продават по време на еуфория и да купуват по-време на отчаяние.

Търговията с акции е доста емоционално занимание, което и при непрофесионалните, и при професионалните инвеститори неимоверно увеличава риска.

На второ място, акциите са на хиляди компании. Най-голям медиен интерес се фокусира върху най-големите, които често са структуроопределещи и с голяма социална значимост. Като резултат от интереса към тях оборотът е голям и масово инвеститорите притежават дял в тях. Именно тези големи компании попадат в индексите и фокусират още по-голямо внимание.

Но съдбата им най-често е да изпаднат от индексите, изпреварени от доскоро по-малки, но по-бързорастящи компании. Например американският Dow Jones Industrial Average стартира с 12 компании през 1896 г., от които само една е в него и до момента, въпреки увеличението на броя компании до 30.

Масовият инвеститор обаче не актуализира портфейла си с новопопълненията в индексите и това е допълнителната втора причина да не може да постигне доходността им.

Така се оказва, че мита за печалбата на акциите е оптична измама, подобна на експоненциалния капан.

Посочват се примери с бързо забогатяване, особено с технологични акции. Факт е обаче, че в началото тези компании са били твърде малки, извън фокуса на инвеститорите и малцина са ги притежавали. Не само това, но и основните притежатели са били основателите на компаниите. След влизането на масовия инвеститор ръстът спира. Например акциите на Microsoft и Yahoo в момента са на цени от 1998 г.

Корпоративните облигации също се явяват сравнително емоционален актив, защото както видяхме облигации с рейтинг "ААА" се търгуват много под номинала и никой не ги иска, а преди това са се търгували при минимална доходност в резултат от свръхтърсене от професионални и непрофесионални инвеститори.

Движещ фактор обаче си остава човешката алчност, като хилядапроцентовите печалби от акции на част от инвеститорите ще примамват стотици други търсещи забогатяване. Все пак доходността от акциите от създаването на Dow Jones Industrial Average e 5,3% на година и е един адекватен, макар и не феноменален метод за увеличаване на спестяванията.