България поиска спешни мерки в ЕС за сектора на свинското месо

България подкрепя искането за въвеждане на спешни извънредни мерки на ниво ЕС за сектора на свинското месо. Отрасълът в страната е изправен пред сериозна криза. Месопроизводителите са в изключително трудна пазарна ситуация, повлияна от рестрикциите, свързани с ограничаването на Африканската чума по свинете (АЧС), засилените изисквания към производството в кланиците заради COVID-19, повишените разходи за фуражи и свръхпредлагането на европейския пазар, което задържа растежа на цените. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в Брюксел, съобщи агроминистерството. 

Нарастването на цените на основните фуражни култури и смески е обезпокоително, посочи още Събев. Той отбеляза, че за периода януари-септември 2021 г. в страната се наблюдава най-голямо увеличение при цената на царевицата за зърно – с 34,6% по-висока спрямо същия период на 2020 г., следвана от фуражната пшеница с ръст от 18,7% и фуражен ечемик – с 5,4 на сто. 

Междувременно виждаме значително повишение на разходите за производство в земеделието, и по-специално тези за горива и електроенергия. През второто тримесечие на 2021 г. цените на електроенергията и горивата, влагани в селското стопанство в България, бележат ръст от 18,5% спрямо същия период на 2020 г.

„Прогнозите сочат, че през втората половина на годината този ръст ще е още по-значителен, което неминуемо ще доведе до затруднения за земеделските производители“, подчерта заместник-министърът.

Стратегията „От фермата до трапезата“ също бе част от дневния ред на срещата в Брюксел. „Трябва да сме сигурни, че нашите производители и рибари участват както в прилагането, така и в оформянето на целите, заложени в нея. Очакваме изискванията пред европейските производители обаче да бъдат приложими и за вноса на продуктите от трети страни, за да не поставят европейските производители в неравностойна конкуренция“, заяви Събев.

Друга тема на дискусия на Съвета бе и процедурата за приемане на Стратегическите планове по новата Обща селскостопанска политика (ОСП).

В българската позиция, изразена на заседанието, бе отбелязано още, че с наближаването на срока, предвиден в проекта на основен регламент, за подаване на Стратегическите планове от държавите членки е необходимо да се положат всички усилия от институциите на ЕС за навременно приемане на базовото законодателство за бъдещата ОСП.

Без ясна правна рамка държавите членки няма да могат да завършат своите Стратегически планове, което ще постави под риск продължаването на така необходимата подкрепа за сектора в тези динамични и несигурни времена. Основното притеснение на страната ни е, че графикът за приемане на законодателните актове към базовите регламенти трудно ще позволи спазването на срока за предаване на плановете, който е 1 януари 2022 г.